Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
— Но ти каза «отначало». Това не те притеснява и сега, нали? Имам предвид, и двете знаем, че ти си най-красивия човек на планетата.
Засмях се на думите си — беше толкова очевидно. Колко странно, че на Розали ще й трябва такова уверение. Тя се засмя също:
— Благодаря, Бела. И не, наистина вече не ме притеснява. Едуард винаги си е бил малко странен — засмя се отново.
— Но ти все още не ме харесваш — прошепнах.
Усмивката й повехна…
— Съжалявам за това.
Стояхме в тишина за момент и тя явно нямаше намерение да продължи.
— Ще ми кажеш ли защо? Направила ли съм нещо? — дали не беше ядосана, че поставям нейното семейство, нейният Емет в опасност. Отново и отново. Джеймс, а сега и Виктория.
— Не, нищо не си направила — измъмри тя. — Не още.
Загледах се в нея, объркана.
— Не виждаш ли, Бела? — гласът й беше по страстен от преди. — Ти вече имаш всичко. Имаш целия живот пред себе си, всичко, което аз искам. И просто ще го захвърлиш. Не виждаш ли, че бих заменила всичко, за да съм на твое място. Имаш избора, който аз нямах и избираш грешното нещо.
Трепнах от свирепото й изражение. Осъзнах, че устата ми е отворена и я затворих. Тя ме гледаше дълго и бавно, жестокостта в очите й потъмня. Тя се засрами.
— И бях сигурна, че мога да направя това спокойно — тя разтърси глава. Изглеждаше малко замаяна от многото емоции. — Просто е по-трудно от преди, след като вече няма празнота.
Тя се вгледа в луната мълчаливо. Трябваше да мине време, преди да събера смелост да нахлуя в размислите й.
— Ще ме харесваш ли повече, ако избера да съм човек?
Тя се обърна към мен и устните й бяха извити в нещо като усмивка.
— Може би.
— Все пак си получила един от щастливите краища — напомних й. — Имаш Емет.
— Имам половината — подсмихна се тя. — Знаеш, че спасих Емет от мечка, която го разкъсваше и го отнесох вкъщи при Карлайл. Но можеш ли да познаеш защо спрях мечката преди да го изяде?
Поклатих глава.
— С тези тъмни къдрици, трапчинките, които се показваха дори когато лицето му излъчваше болка. Странната невинност, изглеждаща не на място на лицето на пораснал мъж. Той ми напомни на малкия Хенри, сина на Вера. Не исках да умре. Толкова много, че дори да мразех този живот, бях достатъчно егоистична, да помоля Карлайл да го промени заради мен. Имах по-голям късмет, отколкото заслужавах. Емет е всичко, което съм искала, дори и да не познавах себе си, за да знам какво искам. Той е точно този човек, от който се нуждае някой като мен. Интересното е, че и той се нуждае от мен. Тази част проработи по-добре, отколкото се надявах. Но никога няма да има още някой с нас. Никога няма да стоя на верандата някъде, а той да е до мен с посивяла коса. Няма да сме заобиколени от внуци. — Усмивката й беше мила. — Това ти звучи доста странно, нали? В някои отношения ти си много по-зряла от мен на осемнадесет. Но в други… Има много други неща, за които никога не си се замисляла сериозно. Прекалено си млада, за да знаеш какво ще искаш след 10 или 15 години и прекалено глупава, да се откажеш от всичко, без да го премислиш. Не би искала да избързваш с постоянните неща, Бела — тя докосна главата ми, но жестът не беше снизходителен.
Аз въздъхнах.
— Просто се замисли малко. Веднъж направено, няма връщане назад. Есме успява с нас като заместители, Алис не помни нищо от човешкия си живот и не може да й липсва. Ти ще помниш. Ще изоставиш толкова много неща.
По-скоро, за да й отвърна, отговорих:
— Благодаря, Розали. Хубаво е да разбера… да те опозная по-добре.
— Съжалявам, че бях такова чудовище — изкиска се тя. — Ще се опитам да се въздържам отсега нататък.
И аз се ухилих. Не бяхме приятелки, но бях почти сигурна, че тя няма винаги да ме мрази толкова.
— Ще те оставя да спиш сега — очите й се концентрираха върху леглото и устните й се извиха. — Знам, че си разочарована, че те държи заключена така, но не му се сърди, когато се върне. Обича те повече, отколкото предполагаш. Ужасява се да е далеч от теб.
Тя стана тихо и отиде до вратата.
— Лека нощ, Бела — прошепна, докато я затваряше след себе си.
— Лека нощ, Розали — промърморих секунда по-късно.
Доста време ми отне да заспя след това. Когато заспах, имах кошмар. Напредвах бавно в тъмното по студените камъни на непозната улица, под светло падащ сняг, оставяйки кървава следа зад себе си. Призрачен ангел в дълга бяла рокля, наблюдаваше прогреса ми с негодувание.
На следващата сутрин докато Алис ме караше до училище, аз гледах разсеяно, мърморейки, през предното стъкло. Не се бях наспала и това направи недоволството ми от затворничеството много по-силно.