Снежната кралица
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица». Краткое содержание книги:
— Така ли? — Господин Фиск сви устни и се намръщи. — Джинджифиловата лимонада ще бъде по-добра за вас. Успокоява стомаха и охлажда кръвта. Или пък обикновена лимонада, но тя не е толкова полезна за кръвта колкото джинджифиловата лимонада. Но сладолед… — Той поклати опечалено глава. — Не мога да кажа, че одобрявам сладоледа, въпреки че го продавам на онези, които го искат. Сметаната и захарта са трудносмилаеми. Блокират бъбреците, нали разбирате.
На Хети внезапно й се прииска да се разсмее.
— Страхувам се, че съм пристрастена към шоколадовата сода, господин Фиск, без значение колко опасна може да е тя.
— Е, само не казвайте, че не съм ви предупредил. — Въздишката му беше толкова дълбока, че сякаш идваше от пръстите на краката му. След кратък размисъл той се обърна към нея малко по-весело отпреди. — Разбира се, госпожа Фиск също обича да се взема по една сода със сладолед от време на време. Нейните бъбреци, изглежда, си работят съвсем нормално. Може би вие също не се поддавате на нездравословния ефект на сладоледа.
— Аз…! Надявам се да е така, господин Фиск.
Внезапно звънецът издрънча. Хети се обърна и за малко да подскочи от радост, когато видя Майкъл да влиза в аптеката, последван от едно момче на около шестнадесет години, което го гледаше с обожание.
— … четях книгата, която ми дадохте, доктор Райан — „Селският лекар“ и мисля, че е доста интересна, въпреки че наистина има странно заглавие и се чудех… — Внезапно момчето забеляза неодобрителния поглед на господин Фиск. Потокът от думи спря така внезапно, сякаш то си беше глътнало езика.
— Не досаждай на доктор Райан, Джозеф — каза строго аптекарят.
— Той не ми досажда, господин Фиск. — Майкъл се ухили на Хети и почука джобния си часовник. — Закъснях с три минути. Не е чак толкова зле.
— Не, не е толкова зле — съгласи се Хети, която сияеше от радост. Веселата му закачка внезапно стопи всички съмнения, които я бяха измъчвали през последните няколко часа. — Предполагам, че в крайна сметка нямам причина да се оплаквам.
— Аз не досаждам на доктор Райан, господин Фиск — каза момчето. — Честно! Просто го срещнах на улицата и му казвах…
— Е, може би трябва да му го кажеш някой друг път. Той е дошъл тук, за да се види с годеницата си, а не за да слуша теб.
— С годе… — Очите на Джозеф се разшириха и лицето му почервеня, когато той погледна към Хети. — О!
— Казвам се Хети Малоун — каза тя и му подаде ръка. Изглежда, че нито Майкъл, нито аптекарят, щяха да проявят любезност и да ги запознаят.
Момчето избърса набързо ръка в панталоните си и стисна нейната.
— Вие ли сте дамата, която ще стане госпожа Райан?
— Разбира се! — отвърна през смях Хети.
— Аз също ще стана лекар! Също като доктор Райан! — Джозеф отметна рамене назад и гърдите му се надуха от гордост. — Той ми даде много книги, но любимата ми е „Задълженията на лекаря“. Той казва, че трябва да ги науча, защото трябва да бъда абсолютно сигурен, че искам да стана лекар като него. И аз го правя! — добави момчето и се обърна ухилено към Майкъл. След това се обърна отново към Хети. — Трябваше да видите как той оправи крака на татко, макар доктор Шерууд да бе казал, че трябва да го отреже! И аз искам да правя същото! Сега татко е добре и може да ходи. Казва, че много скоро ще се върне на работа и…
— Хората невинаги имат късмета на баща ти, Джозеф — прекъсна го Майкъл, който очевидно се чувстваше неудобно от ентусиазма на момчето.
— И не забравяй — добави господин Фиск, — че ако ги нямаше аптекарите, баща ти щеше да загази здраво. — За да подчертае думите си, той удари с юмрук по мраморния плот на тезгяха, който отделяше неговата светая светих от останалия свят. — Лекарства! Ваксини! Това е истината! Лекарите се оправят добре със счупени крака, но какво щяха да направят, ако ги нямаше аптекарите? Без тях нито един хирург нямаше да може да си свърши работата, нали така?
Майкъл кимна, но Хети забеляза палавия блясък, който се беше появил в очите му. Той погледна надолу към Джозеф и му намигна.
— Не отричам, че аптекарите имат важна работа, но не си спомням да съм виждал някой от тях да седи до леглото на пациент в два часа през нощта. Поне не до пациентите, за които съм се грижил аз!
— Ха! Ако хората си вземаха лекарствата, нямаше да се разболяват в два часа сутринта!
— Да, сър. И какво лекарство трябва да се дава за бебета, сър?
Господин Фиск отвори уста, но не можа да каже нищо. Хети се задави. Майкъл огледа внимателно изложената на близката полица пудра за коне и говеда „Д-р Куук“.
— За да им попречат да се раждат по всяко време, де — добави Джозеф с изражение на абсолютна невинност. — Изглежда, че повечето от братята и сестрите ми са се родили посред нощ. Цялата тази тупурдия пречи на хората да спят. Дори ако веднага ни изпратят да спим у съседите.