Жената на разбойника
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: flame #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жената на разбойника». Краткое содержание книги:
Ръцете му се плъзнаха под нея и я повдигнаха към устата му.
— Сладко — прошепна той и топлият му дъх срещу най-интимното й място предизвика у нея прилив на наслада.
— Това… не е редно — каза Дона, погълната от спазмите на напиращото удоволствие.
— Редно е, ако ние го искаме.
Тя онемя от смайване, докато Коул я изследваше нежно и обстойно с езика си. Знаеше, че става все по-гореща и мокра, докато устата му върши магически неща с нея, но той, изглежда, нямаше нищо против. А когато тялото й се превърна в инструмент, чрез който Коул й създаваше върховна наслада, тя престана да мисли свързано. Застена и изви гръб. Краката й трепереха, тялото й се разтърсваше от диви спазми.
— Точно така, любов моя — прошепна той. — Притисни се към устата ми. Още малко ти остана. Чувствам как краката ти се напрягат, мускулите ти се свиват. — Езикът му влизаше и излизаше, без да спира. — Харесва ли ти така? Да, виждам, че ти харесва.
Задавеният й вик бе свидетелство, че е отгатнал правилно.
Разбирайки, че тя е близо до кулминацията, той пъхна пръстите си в нея, докато в същото време дразнеше с език твърдото възелче, сгушило се сред влажните й гънки. Това беше твърде много за Дона. Тя се разпадна в неистови викове, кръвта й се сгъсти от неизпитвани досега усещания, които цялата я разтърсваха. Безкрайното търпение на Коул му струваше скъпо. Все по-трудно успяваше да се контролира.
— Сега ще вляза в тебе — каза той с дрезгав глас, който Дона едва различаваше.
Все още разтърсвана от удоволствие, тя усети как се разтяга и изпълва, докато Коул навлизаше в нея.
— Толкова си стегната — изстена той, запълвайки я докрай. Би могъл лесно да стигне до кулминацията, но искаше още веднъж да дари Дона с разтърсващо удоволствие, този път дълбоко заровил се в нея.
Влизаше и излизаше, без да спира, докато тя не започна да пъшка и да бие с юмруци по раменете му. Той ускори ритъма, усили натиска, вдигна ханша й по-високо и разтвори още повече краката й. Дона се нагоди към ритъма му, мятайки се диво под него, а виковете и въздишките й го издигаха все по-високо и по-високо.
Вече не можеше да се въздържа. Всички демони на ада го тласкаха към кулминацията. Но той беше упорит. Искаше да вземе Дона със себе си в екстаза. Пъхна пръсти между двамата, в меките влажни гънки над мястото, където влизаше в нея, и намери мъничкия извор на удоволствието й. Започна да милва и масажира с палец и показалец малката издатинка, докато усети как хълбоците й се притискат към пръстите му и цялото й тяло се разтърсва от спазми. Влезе в ритъм с усилващите се движения на тялото й и се изгуби в експлозията на своята кулминация.
Изтощена от неизразимата наслада, Дона чувстваше как Коул се втвърдява и набъбва в нея, чуваше накъсаното му дишане и приветства топлата струя на семето му в своята утроба. Ако никога повече не изпиташе любовта му, винаги щеше да си спомня тази нощ.
Внезапно й стана студено, когато Коул се отдръпна от нея. Но почти веднага топлината се върна, защото той я притегли в прегръдките си.
— Нали не те болеше? Не съм животно като Коб. Господи, Дона, със сигурност знаеш как да накараш един мъж да забрави, че е джентълмен.
— Не, не добре съм — каза Дона с усмивка.
Сърцето й още биеше лудо, усещаше, че цялата е обляна в руменина. Никога не си бе представяла, че любенето може да бъде такова главозамайващо преживяване. Ако Били Коб би могъл да се люби с нея, сигурно щеше да превърне това преживяване в същински ад. Коул я прегърна по-здраво.
— Сега трябва да спиш. Пуебло не е далече, но агенцията на Червения облак е на цели четиринадесет дни път на север. Трябва да събереш сили.
Как да спи, когато Коул я е прегърнал и топлото му тяло се е притиснало до нейното, как да спи със спомена за невероятното великолепие, в което я бе хвърлил, спомен толкова жив в съзнанието й, че можеше дори да го вкуси?
Опита се да заспи, наистина се опита. Коул също. Но за нещастие преплетените им тела пречеха на добрите намерения и на двамата. Когато тялото на Коул се възстанови и пожела още веднъж да се възнесе в рая, той се обърна към нея в нощта и тя го прие. Отново се любиха. Този път бавно, всеки вкусваше другия като скъпоценно вино. Но дори и след това не се наситиха. Малко преди зазоряване Коул отново я потърси и тя откликна с готовност. Вдигна я върху себе си и тя го яхна като жребец. Краят дойде внезапно, отнасяйки ги във вълните на екстаза. Двамата заспаха прегърнати.