Жената на разбойника
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: flame #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жената на разбойника». Краткое содержание книги:
10.
Една сутрин Дона се събуди и видя Вървящия в сянката да се взира в нея. Беше облечен в панталони от еленова кожа и мокасини. Гърдите му бяха голи, покрити само с гъсти, къдрави червени косми. Панталоните едва прикриваха изпъкналите мускули на седалището и издутината на слабините му и Дона усети, че се изчервява.
— Защо си се облякъл така? — запита тя, без да може да отмести поглед от мощната му мъжествена фигура.
Тази полугол дивак беше Коул Уебстър; но във всеки случай, не беше онзи Коул Уебстър, когото тя познаваше.
— Сега сме на индианска територия. Индианците, които срещнем, ще познаят Вървящия в сянката. Достатъчно дълго съм яздил със сиуксите, за да си спечеля репутация. Безопасността ни може да зависи от нея. Отсега нататък ще бъде уместно да мислиш за мене като за Вървящия в сянката. Притеснява ли те индианското ми облекло?
Дона преглътна конвулсивно. Да я притеснява ли? Нима той не разбира по какъв начин й влияе самото му присъствие? Не знае ли, че тя никога нямаше да му се отдаде, ако не бе почувствала, че така трябва? Не беше се любил с нея от онази нощ в пещерата и й се струваше, че сега иска да я накара да повярва, че няма нужда от нея.
— Ако смяташ, че е необходимо да се превърнеш в индианец, аз не възразявам. Харесваш ми в такъв вид.
След два дни срещнаха за пръв път индианци. Малко племе от народа оглали пресече пътя им — бяха тръгнали към река Литъл Биг Хорн в територията Монтана. Вървящият в сянката поговори с вожда и научи, че слуховете за огромна индианска армия, която се събира край Литъл Биг Хорн, са верни. Когато разбра, че Бягащият лос още не се е присъединил към похода, изпита огромно облекчение.
Тази вечер се разположиха на лагер на една малка поляна. Дългите дни непрекъсната езда се отразиха на Дона и Вървящият в сянката започна да спира по-рано, за да й даде повече време за почивка. Тя обикновено заспиваше веднага след вечеря и това му помагаше да спазва обещанието си да не я докосва. Независимо колко отчаяно искаше да се люби с нея, той знаеше, че това ще усложни живота и на двама им. Колкото по-скоро го забрави, толкова по-добре за нея.
На следващата сутрин Вървящият в сянката усети, че някой ги следи. Когато видя отряд нашарени индианци на близкия хълм, изсъска предупредително на Дона:
— Не се обръщай, следят ни.
Тя потисна подтика да обърне глава в забранената посока.
— В опасност ли сме?
— Не съм сигурен. Няма да знам, докато не дойдат достатъчно близо, за да ме познаят. Може да са ренегати.
При тази дума Дона побледня. Враждебно ли бяха настроени индианците? Щеше ли да ги спаси облеклото на Коул?
— Идват — предупреди я Вървящият в сянката, когато ренегатите се спуснаха от хълма и се насочиха към тях.
Той дръпна спокойно юздите и зачака. Дона спря Уоли плътно до него.
Ренегатите ги обкръжиха с подвиквания и заразглеждаха с интерес товарния кон. Вървящият в сянката подкара Боеца напред, за да се срещне с предводителя. Веднага позна набития сиукски вожд. Той и група воини кучета се бяха отделили от племето на Бягащия лос, когато вождът ги отведе в резервата. Вървящият в сянката се обърна към вожда на съвършен сиукски:
— Защо ни спирате? Не ме ли позна, Рогат бухал? Аз съм Вървящият в сянката, зетят на Бягащия лос.
Рогатият бухал се вгледа във Вървящия в сянката и неугледното му лице изрази изненада.
— Много време мина, Вървящ в сянката. Чух, че си се отделил от племето.
— Сега се върнах — бе отговорът. — Търся селото на Бягащия лос.
— А, Бягащият лос е страхлива бабичка. Крие се в резервата, вместо да се бие за правото да живее свободен. — Той посочи с пръст към гърдите си. — Рогатият бухал няма да остави белите очи да завземат земите ни без бой. Ще се присъединиш ли към нашата битка, Вървящ в сянката?
— Аз съчувствам на вашето дело, Рогат бухал, но имам много важна работа с Бягащия лос.
Тъмният поглед на Рогатия бухал се премести върху Дона и това, което видя, му хареса.
— Тази жена твоя ли е?
— Жената се казва Дона. Пътува с мене към селото на Бягащия лос. Във вените й тече сиукска кръв.
— Метиска. Няма значение, ще я купя от тебе. Имам много коне; кажи цената.
Дона се приближи плътно до Вървящия в сянката. Беше изненадана от това, че успя да разбере повечето думи. Много отдавна майка й я бе учила на този език; въпреки всичко, малко по малко, думите й станаха ясни.
— Тя не е за продан.
Рогатият бухал го изгледа недружелюбно.