Непокорна страст
- Автор: Арчър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непокорна страст». Краткое содержание книги:
Съдбата я захвърля в бушуващ ураган… и мъжествените обятия на капитан Джейк Джермън. Бурната страст на двамата влюбени ги понася от романтичните брегове на Бахамските острови, през екзотичния Ню Орлиънс, към едно ранчо в Дивия запад. Накрая Джейк и Александра се предават пред дивата страст на една любов, която не може да бъде отхвърлена.
— Подобна мисъл никога не ми е хрумвала — заяви най-накрая Александра.
— Не си женена, нали?
— Не съм.
— Добре. Не ти предлагам да блудстваш, докато си в дома ми, освен ако сама не пожелаеш. Просто ела, постои няколко дни и се забавлявай. Нямам предвид нищо лошо, разбира се. Предполагам, че пееш и свириш на пиано? В моя дом сме много дискретни. Няма да имаш проблеми с мъжете. Само ще ти се възхищават и ще говорят за твоята изключителна красота и необичайна коса. Мълвата бързо ще се разнесе из Ню Орлиънс. По този начин бизнеса ми ще се разшири. Това ще ми донесе печалба. Тогава ще можем да помислим за подходяща рокля и бельо, които да облечеш, щом тръгнеш към семейство Джермън. Ще те изпратя с личната си карета. Тази сделка, предполагам, е удобна за теб. Би било глупаво да ми откажеш. В края на краищата, прекарала си миналата нощ в танцувалния салон на улица „Галатен“. Ако откажеш, довечера отново ще се озовеш там, а може да те сполети и нещо по-лошо. А църквите? Дори не биха допуснали облечена като тебе жена да прекрачи прага на портите им. Полицията? Най-вероятно там ще те изнасилят. Виждаш ли, chere, предложението ми е много добро, дори ако те накарам да работиш в някоя от стаите за няколко вечери. Какво ще кажеш?
Александра не се колеба дълго. Струваше й се невероятно, че ще трябва да пее в публичен дом, но тази перспектива беше безкрайно по-добра от още една нощ на улица „Галатен“. А и вярваше на думите на мадам Льоблан за църквите и за полицията. Освен това как би могла да пристигне в този вид в плантацията на семейство Джермън? Решението не зависеше от нея.
— Приемам предложението ви. Ще пея и ще свиря на пиано, но за нещастие песните ми ще бъдат типични за янките.
Мадам Льоблан се разсмя. Тъмните й, интелигенти очи огледаха фигурата на Александра, преценявайки възможностите й.
— Идеално. Нима мислиш, че онези джентълмени от Юга, които са оцелели, могат да си позволят момичетата на Льоблан? Едва ли. Ние обслужваме янки, chere, и за това ни плащат добре.
— О, не се досетих.
— Янките са тук от доста време. Привикнахме към навиците им, макар че едва ли ще ги превърнем в наши собствени.
Александра кимна и сведе поглед, защото разбираше, че е една от омразните янки. Когато вдигна очи, до масата стоеше едър негър, облечен в ливрея. Слугата се поклони леко на двете жени.
Мадам Льоблан го погледна и заговори на Александра:
— Това е кочияшът ми, Джона. Той ще те придружи до каретата ми. Изчакай ме там. Скоро ще дойда.
Александра стана и тръгна пред огромния мъж с цялото достойнство, което позволяваха дрехите й. Каретата беше комфортна, скъпа и, за голяма изненада, не беше просташки лъскава. Кочияшът отвори вратичката и Александра признателно се отпусна на меките възглавници.
Единадесета глава
Александра лежеше отпусната в горещата вана, от която се вдигаше пара и си мислеше, че може би в края на краищата ще оцелее. Не се и опитваше да се къпе. Нямаше никакво желание да помръдне дори малкото си пръстче. Единственото, което искаше, бе да си почива и да остави на водата да отмие всички болки и спомени от последните дни. Знаеше, разбира се, че спомените все пак щяха да останат, но горещата вана поне облекчаваше болката, която те й причиняваха.
Огледа разкошно подреденото помещение. Камината и бордюра й бяха изработени от бял мрамор, а мебелите, тапицирани с кадифе и дамаска, бяха от полиран тъмен орех, както и всички други дървени части. Пода беше покрит с пъстроцветен персийски килим. Завесите на огромното легло, дори мрежата против комари, бяха дантелени, а на балдахина на леглото бе окачена изящна кошница с цветя. По стените бяха окачени скъпи, целомъдрени картини. Стаята беше великолепна, макар и малко претрупана. Досега не бе виждала нищо подобно, но предположи, че струва едно малко състояние.
Александра въздъхна. Трудно й беше да повярва, че се намира в бардак или в публичен дом, или както и да го наричаха. Всъщност се намираше в дом, където жените продаваха телата си срещу пари. Разбира се, същото правеха и в танцувалния салон, но там обстановката беше напълно различна. По пътя от кафенето към дома й мадам Льоблан й беше обяснила, че държи скъп публичен дом, който се слави с изключителната си елегантност. Нейни клиенти бяха само богати търговци, а кавгаджиите, които понякога посещаваха дома й, любезно биваха изхвърляни. Момичетата й носеха вечерни рокли, а неприличните разговори и поведение не се допускаха. Всички бяха дами и към тях се отнасяха като към такива. Освен това й обясни, че е доста зависима от продажните политиците, които изповядват примирие със Севера. Докато те обезкървяваха града, тя правеше пари от тях. Това беше единственият начин да се преживеят последиците от гражданската война.