Къртицата

— Какво има там?

— Нищо, нищо — Ика потръпна от студ и страх.

— Ще отида да видя.

Тя скочи към него и впи пръсти в рамото му.

— Не! Почакай! Аз ще ти покажа. Само ме почакай тук и не тръгвай навътре. Моля те!

Базил учудено вдигна рамене и се дръпна към стената. Момичето изтича навън. След малко се върна с шепа камъчета и го дръпна за ръката.

— Ела. Сега ще видиш.

Светлината постепенно се приближаваше и Базил разбра какво е това. От стените излизаха широки светещи лъчи, които като прозрачна преграда затваряха пътя напред.

— Спри — тревожно заповяда Ика.

Базил спря на няколко метра от светлината. Момичето мина пред него, замахна с ръка и три камъчета полетяха към лъчите. За част от секундата те блеснаха в светлината и веднага с грохот се разлетяха на ситни парченца. Нещо засвистя, забръмча из въздуха.

— Разбираш ли сега? — запита Ика.

Базил замислено кимна.

— Ясно… Автоматични картечници. Дай камъните.

— Няма — дръпна се тя. — Опасно е. Някои куршуми отскачат от стените. Тук по-рано имаше един… Все се надяваше, че запасите от патрони ще се свършат. По цели дни хвърляше камъни, докато един случаен куршум го уби.

Базил не я слушаше. Оглеждаше светлата преграда. Тя не стигаше до тавана на тунела. Беше ниска, не повече от два метра и нещо отгоре.

„Дреболия… — помисли той. — Два метра… Не знам кога се е налагало, но съм скачал много по-високо. Само че при други условия. Състезания… Сега не съм във форма. Но гравитацията… Да, гравитацията може да компенсира. Рискът си е риск, но може да се изпробва. Сега.“

Той отстъпи назад, на подходящо разстояние. Ика тръгна след него и ужасена видя как изведнъж Базил затича към светлината.

Той бягаше стремително, със скокове и усещаше как набира скорост. Лъчите бяха съвсем близо. Последната крачка излезе неудачна, но вече не можеше да спре. Отхвърли се нагоре с всичка сила и полетя към върха на преградата. Стори му се, че ще се забие в нея, ала тялото му продължаваше да се издига, преметна се над светлата бариера и тежко падна от другата страна.

Картечниците мълчаха. Застанала от другата страна, Ика го следеше със страх и възхищение.

— Връщай се — каза Базил. — Чакай ме в землянката. Скоро ще дойда.

Тя мълчаливо поклати глава Базил разбра, че каквото и да говори, Ика ще го чака тук, а ако стане нужда, ще тръгне направо през изстрелите на картечниците, за да му помогне. Стана му жал за нея, но вече беше тръгнал и трябваше да види какво има в тунела.

— Добре — каза той. — Чакай ме тук. Само не прави глупости, моля те. Ще бъдеш умна, нали?

Скръстила ръце на гърдите си, Ика го изпрати с поглед. Високата му фигура се отдалечаваше в тъмнината и внезапно нещо блесна в тавана на тунела. Лъч светлина падна над Базил. Изтръпнало от страх, момичето очакваше изстрелите, а Базил вървеше напред и всичко беше тихо. Само лампите се запалваха една след друга, за да осветят пътя му и скоро той стигна до завоя на тунела, направи две крачки наляво и изчезна от поглед. Лампите изгаснаха, само смъртоносната преграда продължаваше да свети.