Руническият жезъл
- Автор: Муркок Майкл
- Серия: hawkmoon — the history of the runestaff #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Руническият жезъл». Краткое содержание книги:
Но Калан само вдигна рамене и се извърна към малката група, обгърната в тъмнина.
— Нали ви казах, че ще се справя. Умът му е възстановен, скоро ще си възвърне и силите. Върнах този глупак към живота, кралице Флана, а сега с ваше позволение ще се заема отново с работата, която прекъснах по ваша молба.
Хоукмун присви очи и разпозна жеравовата маска. Маската кимна бавно, Калан се изправи и напусна стаята, като затвори грижливо вратата зад себе си. Присъстващите доближиха седналия на тясната дървена пейка Хоукмун и той с радост позна сред тях Изелда. Протегна ръце, притисна я в обятията си и я целуна.
— Ох, боях се, че Калан ще ни измами — прошепна тя. — Знаеш ли, кралица Флана те намери малко след като нареди на хората си да спрат боя. Бяхме останали само неколцина, между които Орланд Фанк и аз, и вече те мислех за изгубен безвъзвратно. Но Калан ти вдъхна живот, извади перлата от черепа ти и разруши машината, за да не може никой вече да я използва.
— И коя е важната работа, която сте прекъснали, кралице Флана? — попита Хоукмун. — Защо баронът беше толкова сърдит?
— Тъкмо възнамеряваше да се самоубие — отвърна равнодушно кралицата. — Заплаших го, че ще го принудя да живее вечно, ако не изпълни желанието ми.
— А д’Аверк? — досети се Хоукмун. — Какво стана с д’Аверк?
— Мъртъв е — произнесе кралицата със същия безизразен глас. — Загина в тронната зала от ръката на някакъв прекалено усърден пазач.
Радостта на Хоукмун бе помрачена.
— А другите? — попита той. — Граф Медни, Оладан, Боуджентъл? И те ли са мъртви?
— Да — обади се Орланд Фанк. — Но те загинаха в името на една велика идея — да освободят от робство милиони. Доскоро Европа беше разкъсвана от постоянни междуособици. Дойде време всички да осъзнаят истинската цена на мира, след като видяха докъде води войната.
— Голямата мечта на граф Медни бе Европа да бъде обединена в мир — рече Хоукмун. — Жалко, че не доживя да види мечтата си осъществена.
— Може би неговият внук ще има тази възможност — каза Изелда.
— Едно трябва да знаете — докато аз съм кралица, не бива да се боите от Гранбретан — заяви Флана. — Ще наредя да разрушат Лондра, а столица отсега и занапред ще направя моя роден град — Канбъри. Богатствата на Лондра, които сигурно надхвърлят всички богатства, останали в Европа, ще използвам, за да възстановя разрушените градове, да върна добитъка по селата и да поправя всички злини, които моите сънародници са сторили. — Тя свали маската, разкривайки красивото си, тъжно лице. — Освен това ще забраня да се носят маски.
Орланд Фанк я погледна скептично, но реши да остави съмненията за себе си.
— Мощта на Гранбретан е сломена завинаги — обяви той — и Руническият жезъл повече няма работа тук. — Той потупа вързопа на рамото си. — Взимам Меча на зората, Червения амулет и Руническия жезъл, за да ги отнеса на сигурно място. Но ако някога отново потрябва да те събера с тях, приятелю Хоукмун, ще го направя, обещавам.
— Надявам се никога да не се налага, Орланд Фанк. Фанк въздъхна.
— Светът не знае що е промяна, Дориан Хоукмун. Съществуват само временни измествания на равновесието в една или друга посока и тогава Руническият жезъл се намесва, за да възстанови баланса. Може би ще настъпи спокойствие за сто или дори двеста години. Не мога да кажа със сигурност.
Хоукмун се засмя.
— А казваше, че знаеш всичко.
— Не аз, приятелю — отвърна с усмивка Фанк, — а този, на когото служа — Руническият жезъл. — Фанк почеса нос с опакото на ръката си. — Е, дойде време да се сбогуваме. Всички се бихте храбро и в името на справедливостта.
— Справедливост ли? — извика след него Хоукмун, защото Фанк вече бе поел към вратата. — Справедливост? Съществува ли такова нещо?
— Дори може да бъде произвеждано, макар и в ограничени количества — подхвърли през рамо Фанк. — Но трябва да се трудим здравата, да се бием храбро и да използваме мъдростта на поколенията, за да я извоюваме.
— Аха — кимна Хоукмун. — Знаеш ли, чини ми се, че си прав.
Фанк се засмя.
— Зная, че съм прав. — И излезе, но гласът му долетя от коридора. — Справедливостта не е Законът, нито пък Редът, както смятат хората, тя е просто Справедливост — Равновесие, Поправка на баланса. Запомни това, Хоукмун. Запомни го добре.
— Да, ще го запомня — прошепна Хоукмун. — Но май е време да се връщаме в Медния замък. Наближава пролетта, скоро ще се раззеленят полетата и бреговете на лагуните, ще се завърнат розовите птици, биволите и конете. Време е да направим Камарг такъв, какъвто беше.
— Защото Тъмната империя никога вече няма да го заплашва — усмихна се кралица Флана.