Руническият жезъл
- Автор: Муркок Майкл
- Серия: hawkmoon — the history of the runestaff #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Руническият жезъл». Краткое содержание книги:
Но не божественият дар, а въодушевлението от войната и дивата енергия, породена от жаждата да убива, помагаха на барона да преодолее защитата при вратите на тронната зала и да всява ужас и смут в редовете на противника. Тук бяха хвърлени последните сили — всички годни да носят оръжие. Баронът приближи следващата редица гвардейци, поздрави ги с гръмогласния си смях и препусна невъзмутимо срещу копията, право към тронния глобус, пред който толкова често беше превивал гръб…
ДЕСЕТА ГЛАВА
ГЕРОИТЕ ИЗЛИЗАТ НА СЦЕНАТА
— Укреплението е обхванато от пламъци — рече Оладан, който се беше обърнал на седлото, за да погледне за последен път гарнизона. Нито един войн-плъх не беше оцелял след кратката схватка, с изключение на коменданта на гарнизона. Но последният едва ли щеше да се радва дълго на късмета си — очакваше го бавна и мъчителна смърт на ешафода, на който лично той бе обезглавил немалко граждани през последните дни.
А шестте огледални шлема поеха към хоризонта. Хоукмун, Изелда, граф Медни, д’Аверк, Оладан и Боуджентъл се отдалечаваха от току-що освободения град начело на петстотин камаргски гвардейци, въоръжени с огнестрели.
Още първата схватка след напускането на Камарг бе завършила със светкавична победа. Използвайки предимствата на изненадата, те бяха помели малобройния гарнизон само за половин час.
Вдъхновен от победата, изпълнен с енергия, Хоукмун поведе своите другари към следващия град, където бяха разположени по-значителни сили на Тъмната империя.
Но изведнъж забеляза право към тях да язди конник и дръпна юздите, познал по огромната секира, че това е Орланд Фанк.
— Добра среща, приятели! Нося ви някои вести, които обясняват много. Чудовището, изглежда, си е захапало опашката. В Гранбретан е избухнала гражданска война. Лондра се е превърнала огромно бойно поле, като барон Мелиадус е оглавил лично бунта срещу крал Хуон. Загиналите трябва да са безчет.
— Ясно защо силите им тук са така оредели — рече Хоукмун, вдигна шлема и изтри потното си чело с копринена кърпичка. Толкова отдавна не беше слагал шлем, че се чувстваше неудобно под него. — Призовали са всички на помощ в двореца.
— Или при Мелиадус. И на това ако не му кажеш късмет, а?
— Така си е — съгласи се граф Медни. — Колкото по-дълго се трепят, толкова по-големи стават нашите шансове за успех. А през това време ще се прокраднем до Сребърния мост, ще пресечем Канала и ще достигнем безпрепятствено бреговете на Гранбретан. Май късметът наистина е на наша страна, любезни Фанк!
— Късмет, съдба или провидение — наречете го както ви е угодно — отвърна Фанк.
— Щом е така, да бързаме към брега — предложи Изелда.
— Така ще сторим — кимна Хоукмун. — Да побързаме и да се възползваме от суматохата.
— Разумна мисъл — кимна Фанк. — И понеже аз съм човек разумен, този път ще тръгна с вас.
— Добре си дошъл, уважаеми Фанк.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
НАЙ-РАЗЛИЧНИ НОВИНИ
Мелиадус стенеше проснат върху носилката. Калан се беше привел и преглеждаше ослепелите му очи.
— Какво ми е, Калан? — повтаряше с променен от болка и гняв глас Мелиадус. — Защо не виждам?
— Временна загуба на зрението от силния блясък при експлозията — успокои го Калан. — До ден-два зрението ти ще се възстанови.
— Един-два дни! Сега ми трябва! Сега — когато победата е в ръцете ми. Преди някой да е помислил, че може да я използва за своя сметка. Трябва да убедя останалите барони да се закълнат във вярност пред Флана, а после да открия Хоукмун. Моите планове! Всичко, на което разчитах, е изложено на риск!
— Повечето барони вече се съгласиха да те подкрепят — рече Калан. — А и друго не им оставаше. Само Джерек Нанкенсеен и Ордена на Мухата представляват известна опасност, както и Бренал Фарну — но Фарну на практика вече няма свой орден. Повечето Плъхове загинаха по време на сражението. В момента Адаз Промп преследва останалите към покрайнините на града.
— Значи Плъховете са избити — кимна замислено Мелиадус. — А какъв според теб е общият брой на загиналите?
— Около половината от цялата армия на Гранбретан.
— Половината? Унищожил съм половината от нашата армия? Половината от силата ни?
— Не си ли заслужаваше, като се има предвид какво спечели?
Мелиадус премигна с невиждащите си очи.
— Да… май си прав…
Той рязко се надигна и седна.
— Смъртта им беше оправдана, Калан. Направих го заради Гранбретан — за да отърва света от негодници като граф Медни и Хоукмун. Трябва да успея, Калан, инак всички кръвопролития ще се окажат напразни!