Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Флахърти гледаше като хипнотизиран как обгърнатата в мараня джунгла се преобразява пред очите му в гъста тъмна гора, също както в „Някога, много отдавна, когато всички живели в гъстата тъмна гора и никой не обитавал други места, в този лес дошъл страховит дракон.“
Предводителят на отряда не знаеше какво виждаха Ламла и останалите, ала пред очите му драконът (който допреди съвсем малко беше Тиранозагорял кекс) послушно бродеше из гората, възпламеняваше дървета и се оглеждаше за малки момченца-католици, които да изяде.
— НИЖДО не виждам! — изкрещя той на Ламла. Май яго ди хлоба ДЪЗГАДА!
— Виждан съм как ги изключват — спокойно му отвърна хермелинът — и много добре си спомням къде се намират. Ако ми позволиш да взема четирима и да им покажа къде да стрелят, сигурен съм, че ще ги гръмнем за нула време.
„И как ще реагира Сейър, когато му кама, че сме видели сметката на безценния му капан за ума? — можеше да каже Флахърти. — Как ще реагира Уонтър о’ Дим, когато разбере за това? Гръмнем ли я веднъж, няма да можем да я поправим… Абсурд. Дай ни две съчки и току-виж сме запалили огън, но нищо повече не можем да направим.“
Можеше, ала нищо не каза. Момчето беше много по-важно от някаква си антична джаджа на древните, била тя нещо уникално и невероятно като тоя шибан капан за ума. Пък и именно Сейър я беше включил, нали така? Право думаш, сай! Ако някой трябваше да обяснява нещо, нека той да си обясни, хе-хе! Да коленичи пред големите шефове и да им приказва сладко-сладко, докато не му затворят плювалника! Междувременно този прокълнат от боговете сополанко продължаваше да увеличава преднината, която Флахърти (именно на неговото въображение се падна честта да замени въображението на хлапето) и хората му успяха до такава степен да стопят. Ех, само ако им беше провървяло и бяха гръмнали малкия дрисльо и косматата топка, докато ги виждаха! Тъй е то, но я претегли една кофа с желания и една кофа с лайна и виж коя тежи повече!
— Вземи най-добриде здрелци — каза Флахърти с гласа на Джон Кенеди. — Давай!
Ламла избра три отрепки и един вампир и ги разпредели по двойки до всяка от стените, като им говореше бързо на някакъв непознат език. Предводителят на потерята разбра, че двама от тях са били тук долу и преди и също като Лам си спомняха къде се намираха проекторите.
Междувременно драконът на Флахърти — или по-точно казано, драконът на баща му — продължаваше да броди из тъмната гъста гора (джунглата бе изчезнала напълно) и да подпалва всичко, което се изпречваше на пътя му.
Най-накрая водачът на отряда имаше чувството, че е минала цяла вечност, докато всъщност бяха изтекли не повече от трийсет секунди — стрелците откриха огън. Почти веднага и гората, и драконът избледняха пред очите на Флахърти, превръщайки се в нещо като преекспонирана филмова лента.
— Още веднъж! — изкрещя Ламла с глас, наподобяващ овче блеене. — Разбийте и останалите! Разбийте ги заради любовта на бащите си!
„Половината от тия твари сигурно никога не са имали бащи“, помисли си мрачно Флахърти. Чу се трясък на разбито стъкло и драконът замръзна заедно с огнените езици, извиращи от устата и ноздрите му, както и от хрилете от двете страни на бронираната му шия.
Ентусиазирани от успеха, стрелците продължиха канонадата и след няколко секунди полянката и замрелият неподвижно дракон сякаш се изпариха във въздуха. Там, където се намираха, сега се виждаше само покрит с плочки коридор, а на прашния под се открояваха следите на онези, които бяха минали по-рано оттук. В подножието на стените се валяха парчета счупено стъкло, а над тях зееха слепите очи на проекторите.
— Браво! — възкликна предводителят, след като кимна одобрително на Ламла. — Зега набред гъм дризльодо! Дрябва да го хванем голгодо се може бо-згоро, а бозле жде зе върнем з главада му, набуджена на бръджга! Идваде ли?
Всички от групата изреваха гръмко в отговор, но никой не можеше да се мери с писъка на хермелина, чиито очи пламтяха в жълто-оранжево досущ като огнените струи от драконовата паст.
— Добре догава! — извика им Флахърти и се втурна напред, подемайки песен, която всички морски пехотинци веднага биха разпознали:
— „Не ни пука колко бързо бягаш!“
— НЕ НИ ПУКА КОЛКО БЪРЗО БЯГАШ! — изреваха останалите. По четирима в редица в момента минаваха през участъка, където се намираше джунглата на Джейк. Под тежките им стъпки хрущяха стъклените отломки.
— От нас лесно няма да избягаш!