Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
Прилича на дракон — помисли си Флахърти и в този момент анимационният динозавър се превърна в дракон пред очите му! Той също изрева, след което избълва огнена струя, която подпали няколко лиани и висящите гроздове мъх наблизо. Междувременно хлапето отново побягна напред.
Ламла, тахийнът с глава на хермелин, се провря напред и поднесе към челото си косматия си юмрук. Флахърти припряно отвърна на жеста му.
— Гагво е онова дам, Лам? Знаеш ли?
Предводителят на потерята никога не беше слизал под „Дикси Пиг“. Задачите му го отвеждаха в различните версии на Ню Йорк и той ползваше или портала в пустия склад на Четирийсет и седма улица (между Първо и Второ Авеню), или този в Горен Манхатън, който се намираше на Деветдесет и четвърта улица (и който напоследък проработваше веднъж на всеки три опита и никой не знаеше как да го поправи.) В града имаше и други врати — Ню Йорк беше пълен с портали към други къде и кога, но само тези продължаваха да функционират.
И онази към Федик, естествено. Вратата в края на коридора. Това прави миражи — каза хермелинът. Гласът му наподобяваше куркане на черва и изобщо не приличаше на човешки глас — Тази машина открива от какво се страхуваш и превръща страха ти в реалност. Сейър сигурно я е включил, когато той и неговият тет са минали оттук с черната курва, За да си обезопаси тила, нали разбираш?
Флахърти кимна. Капан за ума. Много хитро. Доколко бачка обаче? Нали малкият дрисльо бе успял по някакъв начин да мине оттук?
— Онова, което е видяло момчето, ще се превърне в това, от което ние се страхуваме продължи тахийнът. Машината се настройва на въображението ни.
Въображение. Водачът на групата се хвана за тази дума.
— Добре. Гводо и да видят дам, гажи им да не му обръждат внимание.
Той вече вдигаше ръка, за да даде знак на хората си да се втурнат напред, успокоен от думите на Лам — преследването трябваше да продължи, нали така? Сейър (или Уолтър о’ Дим, което беше още по-лошо) щеше да ги избие до крак, ако не успееха да хванат този сополанко. А това, че Флахърти наистина се страхуваше от дракони, нямаше никакво значение — той се боеше от тях още от детството си, когато баща му му бе прочел една приказка за тях.
Тахийнът обаче го спря, преди да успее да даде сигнал за атака.
— Г’во има. Лам? — озъби му се Флахърти.
— Май не разбираш. Онова пред нас е достатъчно реално, за да те убие. Да убие всички ни.
— И г’во долгоз виждаж ди? — попита ехидно предводителят. Едва ли беше най-подходящото време да задоволява любопитството си, но това открай време бе проклятието на Копър Флахърти.
Ламла наведе глава.
— Не искам да говоря. И без това е достатъчно зле. Работата е там, сай, че всички ще умрем, ако не внимаваме. Това, което се случи с някой от нас, ще изглежда като инсулт, инфаркт или к’вото и да е там, но всъщност ще ни убие онова, което всеки от нас види ей там. А този, който смята, че въображението му не може да го убие, е глупак.
Останалите вече се бяха събрали зад тахийна и погледът им се местеше от полянката към Ламла и обратно. Израженията им хич не се нравеха на Флахърти. Убийството на един-двама пъзльовци можеше да подгрее ентусиазма на останалите, ала какъв смисъл от това, ако Ламла беше прав? Проклети Древни, защо все оставяха шибаните си играчки след себе си? Опасни играчки! Как само усложняваха живота на човека! Чумата да ги тръшне дано!
— И гаг жде минем догава? — извика Флахърти. — И гаг е минал дози дризльо?
— За момчето не знам — вдигна рамене хермелинът, — но ние трябва да гръмнем проекторите.
— Гагви са дия жибани броегдори?
Ламла посочи надолу по протежението на коридора, ако, разбира се, този грозен урод знаеше за какво говори.
— Ей-там — каза хермелинът. — Знам, че не можете да ги видите, но се кълна, че са там. От двете страни.