Грима и Доркас

Сако замислено прехапа устна.

— Е, съществува и електричеството, например — каза накрая той. — Че то си е направо невероятно нещо!

— Или пък хидравликата — добави Нути. — Нали си ми казвал, че хидравликата си е цяла магия!

— Значи Масклин й е донесъл от тия цветя — засмя се Доркас. — Буквален тип си е това момче, ей! Прелива от въображение, няма що!

Отмести очи от цветето и погледна Джекуб. Под жужащата сянка на кораба изглеждаше така мъничък и стар…

И изведнъж му стана много драго. Все още беше толкова уморен, че можеше да заспи на мига, но усещаше, как в мозъка му идеите врат и бълбукат. Разбира се, съществуваха много въпроси — но точно в този миг отговорите нямаха значение. Стигаше му само да се радва на въпросите и да знае, че светът е пълен с какви ли не най-невероятни неща, а той не е жабче.

Или поне е от онези жабчета, на които им е интересно как ли растат тези цветя, и дали ако се напънеш повечко, не можеш да прескочиш от това цвете в някое друго.

И тъкмо си изскочил от чашката и си страшно горд със себе си, оглеждаш се — и виждаш как нов, как огромен, как просторен, как безкраен е ширналият се край тебе свят.

И, не щеш ли, забелязваш, че хоризонтът е ограден от венчелистчета.

Доркас се усмихна под мустак.

— Много ми се ще да разбера — измърмори си той, — какви ли ги е вършил Масклин напоследък…