Грима и Доркас
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: the bromeliad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грима и Доркас». Краткое содержание книги:
Оказва се, че и там не всичко е Съвсем Наред. Случват се Странни Неща, които объркват работата. Но Масклин знае, че на едно място, където няма Долу, един кораб може да ги заведе вкъщи — там, откъдето са дошли. И има план.
Но аз непрекъснато мисля за него!
Само си приказвах за жабчета и за цветя, а за неговите мечти дори и не се замислих…
Доркас внимателно обгърна раменете й. Тя трепереше.
— Трябваше да изпратим хора до летището! Щеше да се види, че ни е грижа за тях, и…
— Нямахме време, пък и хора нямахме — каза меко Доркас. — Когато се върне, ще му го обясним. Няма как да не разбере.
— Да — прошепна тя.
— А сега — облегна се назад Доркас, — давай!
Грима шумно пое въздух.
— Първа скорост! — ревна тя. — И мно-о-ого бавно напред!
Бригадите започнаха кой да бута, кой да дърпа. Кабината леко се разтресе. Моторният шум стихна. Джекуб се метна напред, подрипна и спря. Моторът кихна и умря.
Доркас се вторачи в ноктите си, сякаш бяха най-интересното нещо на света.
— Ръчната спирачка, ръчната спирачка, ръчната спирачка… — почна да си бае той под носа.
Грима му метна кос поглед, събра ръцете си на фуния и кресна:
— Отпуснете ръчната спирачка бе, ей! А така! Сега първа, и мно-о-ого бавно напред!
Щрак! И глуха тишина.
— Палимотора, палимотора, палимотора — клатеше се Доркас на пети напред-назад.
Грима се надвеси надолу.
— Върнете всичко както си беше, и го запалете тоя мотор!
Нути — отговорничката за ръчната спирачка — се провикна нагоре:
— Как искате ръчната спирачка, госпожице? Включена? Изключена?
— Какво?
— Не сте ни наредили какво да правим сега с ръчната спирачка, госпожице! — обади се Сако. Номите покрай него взеха да се подхилват под мустак.
Грима заразмахва заканително пръст.
— Виж какво! Ако ви дойда там долу да ви кажа какво да правите с тая ръчна спирачка, всичките до един ще съжалявате, ама изключително много, ясно ли ви е? Сега стига сте ми се подхилвали, ами накарайте туй нещо да мръдне най-после! Я по-живо!
Щрак! Джекуб отново изрева и се размърда.
Надигна се радостна патардия.
— Е, това е! — извика Грима. — Тъй ви искам!
— Вратата, вратата, вратата, забравихме да отворим врататанабаракатаааа — нареждаше си Доркас.
— Не сме я отворили, я! — тръсна глава Грима. Багерът ускоряваше ход. — Че що?! Джекуб е това, ей!!!
14.
V. И нищо не ще ни спре, и нищо не ще ни препречи пътя, че туй е Джекуб, който се Присмива на Всяка Пречка, и вика бръммммм! Бръммммм!