Интересни времена

Сред събраните там се виждаха огромни сандъци, достатъчно вместителни за всичко необходимо на едно семейство в продължение на поне две седмици. Срещаха се и търговски куфари за мостри — просто квадратни кутии на груби крака. Не липсваха и изящни чанти с вещи за по една нощувка.

Всички пристъпяха безцелно в ограденото пространство. Понякога се чуваха дрънченето на дръжка или проскърцването на панта, веднъж и трясъкът на ядно затворен капак, после тропотът на другите Багажи, които бързаха да се отдръпнат.

Три бяха особено едри, покрити с кожа и декоративни кабари. Обектът на тяхното внимание представляваше значително по-елегантно куфарче с източени крачета. Вече се бе свряло в най-далечния ъгъл.

Широк черен капак изскърца, когато най-грамадният сандък пристъпи по-наблизо. Дребният Багаж така се притисна към оградата, че вече му оставаше само да се покатери по нея.

От улицата се разнесе тупуркане на тичащи крака. Доближи оградата и спря внезапно.

Последва стон на опънато зебло върху каруца, върху което се е стоварила неочаквана тежест.

За миг в лъчите на изгряващата луна се очерта премятащ се силует. Пльосна се тежко пред трите настъпващи сандъка, закрепи се на краката си и нападна.

Не след дълго отседналите в странноприемницата се изсипаха на двора, но късно — завариха всевъзможни дрехи и тоалетни принадлежности разсипани н отъпкани по плочите. А трите черни сандъка, очукани и изподраскани, видяха на покрива — приплъзваха по керемидите и се избутваха взаимно в усилията си да стигнат по-високо. Другите бяха изпаднали в паника и потрошиха оградата.

Събраха ги из околността. С изключение на един.

Ордата видимо се гордееше със себе си, когато седнаха да вечерят. Господин Сейвлой си каза, че съратниците му се държат досущ като момчета, получили първия си панталон с дълги крачоли.

Точно така си беше. Всеки носеше торбест панталон, а отгоре — дълга сива роба.

— Ние пазарувахме — наперено изрече Калеб. — Плащахме си за нещата с пари. И сме облечени като всички цивилизовани хора.

— Да, наистина — снизходително промълви бившият учител.

Много се надяваше обаче останалите да не научат като кой вид цивилизовани хора са се пременили. В момента сериозен проблем оставаха брадите им. Хората, които носеха същите дрехи в Забранения град, нямаха бради. Всъщност по това ги разпознаваха. Е, да, бяха по-известни с липсата на други телесни атрибути, на чието отнемане всъщност дължаха и липсата на окосмяване.

Коен се размърда на столчето.

— Сърби тая пущина — промърмори намусен. — Значи туй било панталон, а? Не съм носил до днеска. И риза. Друго си е плетената стоманена ризница… А бе, Даскале, сетих се нещо да те питам.

— Да, Коен?

— Защо разправяше на оня, дето ти продаде фойерверките, че твоите познати все измирали изведнъж?

Кракът на господин Сейвлой почука кротко по обемистия пакет под масата, сложен до новичш хубав казан.

— За да не му се стори подозрителна покупката ми.

— Пет хиляди фойерверка да не са подозрителни?