Интересни времена
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #17
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Интересни времена». Краткое содержание книги:
Най-старата загадъчна империя в Света на диска тъне в хаос, разпален от революционния трактат „Какво правих през ваканцията“. Хората на труда се обединяват, защото нямат какво да губят освен биволите си, затънали в калта. Предводителите на клановете се боричкат за власт. Войната (заедно с Кланси, разбира се) плъзва из древните градове.
А всичко, което може да предотврати смразяващята участ за цялата страна, се свежда до магьосника Ринсуинд, който дори занятието си изписва „магесник“…
…Коен, варварин и герои, висок към метър и половина заедно с ортопедичните си сандали, който цял живот усъвършенства умението си да не умира…
…и една много, ама много особена пеперуда.
Господин Сейвлой говореше, без да вдига поглед. Взираше се напрегнато в земята, като че бе изгубил нещо.
— Ама защо не се втурнем срещу тях и не ги изколим? — недоумяваше Калеб.
— Кво?
— Я не ставай глупав — сряза го Коен. — Цял ден ще изгубим, докато ги очистим всичките. Даскала ще ни вкара през някакъв акведукт.
Господин Сейвлой спря внезапно.
— Аха… Еврика!
— Това е на ефебски — преведе Коен на останалите. — Означава „Дайте ми хавлията!“
— Да, бе! — усъмни се Калеб. — Ти кога си минавал през Ефеб?
— Веднъж се отбих там като ловец на глави.
— И кого диреше?
— Май теб.
— Ха! И намери ли ме?
— Ами не помня. Я разклати глава да видим ще падне ли.
— Господа, обърнете внимание…
Ортопедичният сандал на господин Сейвлой побутваше украсен с фигурки метален квадрат на улицата.
— Че що да я гледам тая глупотевина? — изсумтя Тръкъл.
— Кво?
— Трябва да търсим още от тези неща — обясни бившият учител. — Но мисля, че открихме решението на проблемите си. Сега остава само да изчакаме, докато притъмнее.
Чуваше се разгорещен спор. Ринсуинд се ориентираше само по гласовете. Пак имаше чувал на главата, а ръцете му бяха вързани зад колона.
— Че той прилича ли ви на Най-големия магьосник?
— Това е написано на шапката му, и то с езика на призраците…
— Да, ама ти го казваш!
— Добре, ами твърденията на Четири Големи Сандала?
— Бил е изтощен. Може и да му се е привидяло!
— Не е вярно! Изскочи от въздуха, летеше като дракон! Събори петима войници. И Три Големи Късмета видя. Другите също. После освободи прастар мъж и го превърна в могъщ боец!
— Пък и говори нашия език, както е написано в книгата.
— Хайде, да допуснем, че е Най-големият магьосник. Значи трябва да го убием незабавно!
В тъмата на чувала Ринсуинд завъртя глава енергично.
— Защо?
— Той ще заеме страната на Императора.
— Но нали в легендите Най-големият магьосник повел Червената армия!
— Да де, за да помогне на Императора Едно Слънчево Огледало. И за да смаже народа!
— Не, за да смаже бандите! После изградил Империята!
— И какво? Толкова чудесна ли ти се струва Империята? Преждевременен край на всички потиснически сили!
— Но сега Червената армия е на народа! Максимален напредък под предводителството на Най-големия магьосник!
— Най-големият магьосник е враг на народа!
— Видях го с очите си, колко пъти да ти казвам! Безброй войници се натръшкаха от урагана, който той предизвика!
— Ами като е такъв магьосник, защо още е вързан? Защо не накара въжетата да изчезнат в облаци зелен дим?
— Може би съхранява магията си за велики дела. Няма да прави фойерверки за земни червеи.
— Ха!
— И имаше Книгата! Търсеше ни! Предопределен е да поведе Червената армия!
Енергично завъртане на главата.
— Сами можем да се поведем!
Енергично кимане.
— Не са ни нужни никакви подозрителни магьосници от въображаеми земи!
Енергично кимане.
— Затова трябва да го убием още сега!
Енергично завъртане.
— Ха! Той ти се присмива презрително! Ще почака малко, но после главата ти ще избухне в огнени змии!
Енергично завъртане.
— Вие да не забравихте, че докато си губим времето в разпри, вече изтезават Три Впрегнати Бивола?
— Цъфтящ Лотос, армията на народа е по-важна от отделните й членове!
Ринсуинд сгърчи лице в гримаса. И без това полека намразваше първия глас — естествено, щом подстрекаваше другите да го убият незабавно. Но когато подобен тип започнеше да приказва, че разни неща са по-важни от хората, Ринсуинд не се съмняваше, че страшно е загазил.
— Сигурна съм, че на Най-големия магьосник му е по силите да спаси Три Впрегнати Бивола — промълви глас до ухото на Ринсуинд.
Беше Хубавата Пеперуда.
— О, да, за него това ще е дреболия! — възкликна Цъфтящият Лотос.
— Ха! Значи ще се промъкне в Забранения град? Невъзможно! Та това е сигурна смърт! — Енергично кимане.
— Не и за Най-големия магьосник — възрази Пеперудата.
— Млъкни най-после! — изсъска Ринсуинд.
— Желаеш ли да научиш колко голям сатър държи Две Огнени Билки? — прошепна нежно Пеперудата
— Не!
— Много голям.
— Той каза, че да влезеш в Забранения град означава сигурна смърт!
— Не. Само вероятна. А аз те уверявам, че ако още веднъж се опиташ да ми избягаш, смъртта ти наистина ще е сигурна.
Махнаха чувала от главата му.
Лицето до него беше на Цъфтящ Лотос и човек би могъл да зърне в първия миг след мрака доста по-лоши неща, затова в ума на Ринсуинд се мярнаха видения на купи сметана, качета масло и съвсем точно отмерена доза сол.17
17
Много по-късно му се наложи да мине през курс на лечение заради това. Състоеше се от присъствието на хубава жена, огромна чиния с картофи и здрава тояга с пирон накрая.