Интересни времена
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #17
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Интересни времена». Краткое содержание книги:
Най-старата загадъчна империя в Света на диска тъне в хаос, разпален от революционния трактат „Какво правих през ваканцията“. Хората на труда се обединяват, защото нямат какво да губят освен биволите си, затънали в калта. Предводителите на клановете се боричкат за власт. Войната (заедно с Кланси, разбира се) плъзва из древните градове.
А всичко, което може да предотврати смразяващята участ за цялата страна, се свежда до магьосника Ринсуинд, който дори занятието си изписва „магесник“…
…Коен, варварин и герои, висок към метър и половина заедно с ортопедичните си сандали, който цял живот усъвършенства умението си да не умира…
…и една много, ама много особена пеперуда.
Например би могъл да спре погледа си първо върху Две Огнени Билки. И нямаше да му е приятно. Беше затлъстяло лице с мънички зеници в очичките. Нагледен пример за това, че макар хората обикновено да смятат за потисници императорите, царете и мандарините, много по-опасни са съседите.
— Най-големият магьосник ли? Ха! — тъкмо казваше Две Огнени Билки.
— Той ще се справи! — разпалено потвърди Цъфтящият Лотос. — Нима не е превел Наставника през земите на призраците и вампирите?
(И благо сиренце, каза си Ринсуинд, може би със салатка от прясно зеле в отделна чиния.)
— И такъв ненадминат магьосник ви е позволил да го доведете тук с чувал на главата? — подсмихва се Две Огнени Билки. — Я да го видим как ще призове някой…
— Истинският велик магьосник няма да се унижи с евтини номера! — възрази момичето.
— Правилно — потвърди Ринсуинд. — Няма да се унижа.
— Срамота е, че Билките изобщо спомена за това!
— Срамота!
— Освен това ще има нужда от цялата си мощ, за да проникне в Забранения град — меко подсказа Пеперудата.
Ринсуинд се усети, че намразва и нейния глас.
— Хм, Забраненият град… — промърмори той.
— Всеки знае, че там е пълно с гибелни капани и безброй стражи.
— Капани, значи…
— Ами че нали ако магията го изостави в най-страшния миг, защото е правил фокуси пред Билките, ще се озове в най-тъмния зандан и ще умира парченце по парченце!
— Парченце ли? А за кое парченце говорим всъщност?
— Засрами се, Две Огнени Билки!
Ринсуинд й се усмихна измъчено.
— Е, не съм чак толкова голям магьосник. Донякъде — да — добави мигом, защото видя как веждите на Пеперудата се свиха. — Но не колкото да…
— В писанията на Наставника четем, че си надвил множество могъщи заклинатели и неизменно си се справял успешно с най-страшните опасности.
Ринсуинд кимна мрачно. Имаше нещо подобно, само че не защото съзнателно се бе опитвал да го постигне. А Забраненият град изглеждаше… ами забранен. Не и гостоприемен. Не беше място, откъдето да си купиш картичка. Единственият сувенир, с който можеше да се сдобиеш там, вероятно щяха да бъдат собствените ти зъби. В торбичка.
— Ъ-ъ… Предполагам, че това момче, Биволите, е в някоя тъмница дълбоко под земята, нали?
— В най-дълбоката — ухили се Две Огнени Билки.
— И… никого от онези, които са били затваряни там, не сте видели отново, нали?
— Виждали сме ги — възрази Цъфтящият Лотос.
— На части.
— Обикновено главите им — подсказа Билките.
— На копия пред портите.
— Но това няма да се случи с Два Впрегнати Бивола — твърдо заяви Цъфтящият Лотос. — Такава е волята на Най-големия магьосник.
— Всъщност не съм уверен, че казах…
— Каза го — натърти Пеперудата.
Очите му постепенно свикваха със сумрака. Беше в някакво мазе. Шумът на града проникваше приглушено само през зарешетените прозорчета под тавана. Имаше доста бурета и денкове, навсякъде по тях се бяха настанили хора. Май беше доста претъпкано.
Всички го гледаха като замаяни, но имаха и друга обща черта.
Ринсуинд се извъртя на пети.
— Кои са тези деца?
— Хунхунската организация — обясни Цъфтящият Лотос — на Червената армия.
Две Огнени Билки изпръхтя недоволно.
— Защо му каза? Сега май наистина сме принудени да го убием.
— Но те са недорасли!
— Може да им липсват години — важно изрече Две Огнени Билки, — затова пък са богати с храбростта и честта си.
— А опит в битките имат ли? — разгорещи се Ринсуинд. — Стражите, които видях досега, ми изглеждат крайно неприятни типове. Ама вие изобщо имате ли оръжия?
— Ще ги отнемем от враговете си! — провикна се Две Огнени Билки.
Подкрепи го хор от възторжени крясъци.
— Сериозно? И как ще накарате враговете ви да пуснат оръжията си поне за миг?
Ринсуинд посочи дребничко момиче, която се дръпна сякаш показалецът му беше зареден и с вдигнат спусък. Май нямаше повече от седем години и стискаше в прегръдката си плюшено зайче.
— Ти как се казваш?
— Един Любим Бисер, Най-голям магьоснико.
— И какво търсиш в Червената армия?
— Дори заслужих медал за лепене на плакати по стените!
— Какви например? „Моля, нека леки неприятности сполетят нашите врагове“ или нещо подобно?
— Аз, ъ-ъ… — запъна се детето и погледна умоляващо Пеперудата.
— Бунтът не ни е в кръвта — изсъска по-голямото момиче. — И нямаме… опит.
— Добре, аз пък съм тук, за да ви кажа, че не се прави, като пеете песнички, лепите плакати и се биете с голи ръце. Не и когато се изправите срещу истински врагове с истински оръжия в ръцете. Вие…