Пътуване извън тялото: безкрайно пътуване
- Автор: Монро Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Хайтова-Ифандиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване извън тялото: безкрайно пътуване». Краткое содержание книги:
— Хайде да го кажем направо. Вие сте ми помагали през целия живот?
— Със сигурност го правехме. Понякога ти беше благодарен, друг път не.
— И колко назад във времето е започнало това?
— Преди да се родиш.
— По-добре е да ми кажете. Аз не си спомням.
— Не би могъл. Ти не съществуваше. Ние взехме решението да станеш отново човек. Избрахме времето и мястото и организирахме смесването на ДНК-елементи от материята и елементи от нас. Ние взехме онези части от нас, които изглеждаха най-подходящи, натрупахме ги заедно и ги изпратихме. Ето те и теб — ето ни и нас!
— И какво точно изпратихте?
— Личности, спомени. Какво друго?
— Да… Вече съм открил някои от тях. Това с всеки ли се случва — с всички хора?
— Доколкото ни е известно, да. Някои нямат толкова опитност, колкото ние притежаваме, или толкова, че да има избор.
— Съществуват ли някои, които въобще нямат опитност? Някой, който се появява… чист?
— Мнозина не притежават предишна човешка опитност, макар че имат голямо количество от някои други видове опитност — едновременно физическа и нематериална. Имат опит от това, че са съществували като животни.
— Има ли такива, които идват и си отиват само с един човешки живот?
— Чували сме за такива, но не сме срещали нито един. Или не сме могли да го разпознаем.
— А защо са всичките тези повторения — многократните преминавания през живота?
Досега човешките животи са били използвани и се използват по такъв произволен начин, че не е възможно да се придобие достатъчно богата опитност само през един живот. Затова ние продължаваме да връщаме, докато получим това, от което се нуждаем. Това има ли някакво значение?
— Би трябвало да има и по-добър начин. Този не ми се струва организиран или ефективен.
— Ти би трябвало да знаеш.
— Какво искаш да кажеш?
— Спомни си посещението в далечното бъдеще, когато ние те водехме. Доколкото го видяхме, всичко там бе наистина организирано и ефикасно. Ти пристигаш там, избираш си преживяването, което пожелаеш, и се връщаш!
— Много дълго време ще трябва да чакам.
— Помниш ли, ти си свободен от времето? Само още едно връщане след това, в онзи живот, който ти вече посети, и ще бъдеш свободен.
— Значи моят Изпълнителен комитет вече всичко е планирал…
— Действително, направили сме го вече.
— Комитетът е съставен от части. Ти от коя част си?
— Аз бях придворен шут във Франция през девети век. Бях добър оратор. Затова бях избран да се срещна с теб. Това би намалило всяко напрежение, което би възникнало у теб.
— Аз въобще не съм напрегнат… е, добре, не много. Сега нека се върнем към това, което обсъждахме. Помагахте ли ми в детството?
— Ние поддържахме тясна връзка в първите няколко години. Това става при повечето малки деца. Влиянието е доста силно, докато родителите и другите постепенно не прекратят достъпа. Децата биват приучвани да не говорят за нещо, което не е приемливо. По-късно физическият контакт бързо отшумява.
— Има ли нещо повече?
— Не много. През по-голямата част от времето ние просто те наблюдавахме. Ние те предпазихме от удавяне няколко пъти. А имаше и време, когато ти бе много болен. Ти дори се появи тук и се наложи да те придружавам обратно.
— Трябва да е било, когато боледувах от скарлатина. А какво стана по-късно? Има и други неща — двата долара под дъската, когато бях тийнейджър — вие ли го сторихте?
— Това бе един от номерата на Тало.
— Кой е Тало?
— Един от нас — един от теб, който живее в друга енергийна система.
— Има ли и друго?
— По времето, когато беше седемнадесетгодишен, веднъж ти шофираше по черния път покрай реката. Движеше се твърде бързо през нощта по билото на хълма, а там имаше стар камион. Ти никога не можа да разбереш как успя да го заобиколиш, без да се убиеш, нали?
— Помня! Спомням си, че се чудех какво стана. Значи вие го направихте?
— Не аз, но един от нас.
— Мисля, че започвам да разбирам. Вие сте нещо като мои ангели-хранители — или поне така биха се изразили някои хора.
— О, не. Ние не сме нищо твое. Ние и ти сме едно и също. Ти през цялото време сам помагаше на себе си. Ние сме просто частта, която ти помага да си спомняш. Ти и Тало заедно сложихте двата долара под дъската. Ти и Кае заедно при онзи случай на Хаваите направихте така, че сърфът да се наклони надясно, така че рибарската лодка те спаси. Ти и ние непрекъснато се връщахме назад и организирахме нещата. Искаш ли още примери?
— Да ме вземат дяволите!
— Не, и това няма да стане. Ние няма да позволим. Тази житейска опитност, която сега събираш, е изключително ценна.