Пътуване извън тялото: безкрайно пътуване
- Автор: Монро Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Хайтова-Ифандиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване извън тялото: безкрайно пътуване». Краткое содержание книги:
13. Фина настройка
Голямо предимство е да познаваш добре своя автомобил, особено ако планираш да пътуваш за някъде, където има малко ремонтни сервизи. Новооткритото ми познание за моето „Аз-Там превозно средство“ издигна с няколко нива фактора за доверие към мен. Необикновеното бе, че бях пътувал твърде далече, без да си направя труда да разбера кой му позволява да се движи. По някаква неизвестна причина любопитството на лявото ми полукълбо изведнъж ме бе изоставило.
Това познание създаде задълбочена промяна в моя Мироглед. Съществуваше толкова много потенциал, за който нищо не подозирах, а и толкова много отговорности и Ограничения, че ми беше неудобно да се спирам на тях. Най-важната от тези отговорности бе, че това Аз измежду многото, които съставяха моето Аз-Там, се очакваше да представи важен отговор или решение. Независимо че ми бе казано, че знам въпроса и бях по следата на отговора, теорията все още нямаше смисъл за мен.
Познанието също причини множество промени. Повече не се занимавах с дейностите по време на сън, независимо дали ги помнех иди не. Сега, щом се отпусках и потъвах в сън извън фаза, моят Изпълнителен комитет взимаше нещата в свои ръце и ние работехме заедно. Много от задачите ни включваха помощ чрез физическата смърт или освобождаване след нея. В повечето от тези случаи ние се превръщахме в онова, което се изискваше от нас да бъдем: баща, майка, приятел, който е напуснал, дори и „небесни създания“. Онези, които не бяха част от нашето Аз-Там, се изплъзваха и изчезваха из териториите на Системата от убеждения. В тези случаи ние придружавахме като някакъв кортеж онези, които по някаква причина не бяха посрещани от представител на тяхното собствено Аз-Там или бяха изпуснали входовете към тяхната Система от убеждения. Скоро привикнах към тяхното изчезване, когато ги теглех на буксир. Ако бяха пристрастени към секса, всеки от тях излизаше от фаза, когато усетехме излъчването на Система от убеждения, с която те влизаха в резонанс.
Главната задача на моето Аз-Там бе да лови предишни живи личности, които са били зашеметени от съблазните на Системата за Живот на Земята или на различни други системи, така че сърцевината на личността бе недосегаема. Когато индивидуалният Човешки Разум разчупеше властта на вярата или намираше пукнатина в системата, един от членовете на Аз-Там тръгваше на спасителна мисия. Времето не беше фактор за нея, освен че всички тези „освобождения“ ставаха в това, което бихме нарекли минало.
Друга постоянна дейност на индивидуалните членове на Аз-Там бе оказването на помощ. Тя включваше внедряването на идеи, мисли, дори физически стимули във физическия живот на другите заселници в Системата за Живот на Земята. Запознах се с огромната помощ, която всеки от нас получава, нещо, което ние дори не предполагаме или просто го приемаме без въпроси. И отново, тази помощ е неограничена от нашите теории и времето. Тя никога не се дава насила, но се предоставя като отклик на вик за помощ, сигнал, който може да бъде преведен като молитва в различните религиозни системи.
Започнах да участвам с разума на моето Аз-Тук в задачи от този вид. Повторението на обучението продължаваше също, често по мое настояване, с цел да разбера дадено условие. Нямаше значение дали наистина запомнях процесите, които ставаха по време на „спане“, както и колко е продължил самият процес.
Необходимо ми бе известно време, докато свикна с идеята, че моето Аз-Там не бе спортна кола, а по-скоро автобус или космически кораб, изпълнен с една малка вселена, цялата от самия него. Започнах да гледам на себе си като на космическа совалка или оператор на разузнавателна сонда за кораба-майка или орбиталния кораб.
В часовете, когато бях буден, контактът с Аз-Там бе мигновен. Нужно бе само да помисля за моя Изпълнителен комитет и да посоча необходимата работа. Веднага ехото в паметта ми от подобни събития или ситуации от предишни съществувания минаваше като светкавица през съзнанието ми. Някои доста задълбочени, други достатъчно глупави, за да илюстрират перфектно непогрешимостта на погледа в миналото. Ако имах нужда отговорът да бъде ясен, единственото, което трябваше да направя, бе да изляза леко извън фаза. Все още се чудя колко много хора са хоспитализирани и натъпквани с опиати, защото „чуват гласове“. От Аз-Там?
Струва ми се, че съм достигнал доста забележителен етап в развитието си. С това познание за съществуването на моето Аз-Там и на Аз-Там на всеки материален човешки мозък-съзнание, и с мигновеността, с която моят Изпълнителен комитет ми е на разположение, бе прибавена една нова перспектива към онова, което преди бе приемано за обичайно и прието. Но ако толкова важно нещо като Аз-Там конструкцията досега е било пренебрегвано, какво ли друго нещо с основна значимост би могло да се изплъзне?