Пътуване извън тялото: безкрайно пътуване
- Автор: Монро Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Хайтова-Ифандиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване извън тялото: безкрайно пътуване». Краткое содержание книги:
Опитах се да узная какво е било името ми в онзи момент, но получих само учуден, повтарящ се отговор.
„Ти си бил ти! Ти!“
За известно време не можах да го осмисля, но през 1990 година се получи интересно потвърждение. По време на лятната си отпуска в Европа по-малкият ми брат Емът и съпругата му посетили Шотландия, за да отидат в така наречените Мънро Фийлдс7, северно от Инвърнес. Те бяха снимали замъка Лурйс, но връщайки се, не бяха споделили нищо с мен, тъй като мислели, че нб ме интересува. През ноември Емът получил съобщение от нашия Институт във връзка с дейностите през настъпващата година. Там била и снимката на кулата в Източното крило на Центъра. Удивен от видяното, той направил копие на снимките-на Мънро Фййддс и ни ги изпрати. Отличителна черта на замъка Лурис върху неговите снимки бе кула, напълно сходна без съмнение с нашата. И двете бяха четириетажни, осмоъгълни и разположени отстрани на главната сграда. Най-общите им размери бяха еднакви, имаха същото разположение на покрива, ц дори двете имаха еднакви метални ветропоказатели на върха, макар че на снимките това не е видно.
Въобще не знаех за съществуването на замъка Лурис и неговата кула, нито пък някога съм бил в Шотландия. Брат ми никога не е виждал, нито пък е знаел за-институт-ската кула, защото тя бе построена след последното му посещение във Вирджиния.
Кой е построил кулата Лурис? Според историята на рода Мънро — Доналд Мънро и синът му Робърт — в средата на дванадесети век.
Така че вече имаше някои твърди данни. Въпреки всичко аз си бях аз!
Свещеникът-бунтовник
Началото на това Аз-Тогава бе поставено в някакво неопределено време, някъде, с участието в един таен ритуал за първо причастие в дълбоките недра на стар каменен храм или църква. Той или по-точно Аз копнеех в очакване на този момент, без да познавам процедурата, доколкото това означава широко одобрение й прогрес в културата.
Ритуалът започваше с оформянето на кръг от свещеници около мраморен олтар, пеещи монотонно. Едно изплашено младо момиче бе доведено, съблякоха дрехите му и го вързаха разчекнато към върха на олтаря. Макар и шокиран, Аз-Тогава не можех да не се възбудя сексуално.
Най-висшият духовник подаде знак на Аз-Тогава да се приближа и да обладая момичето. Послушно пристъпих напред, застанах до момичето и гледайки надолу към застиналото й от страх лице, бях обхванатат от нещо в глъбините на нейните очи. След един дълъг миг аз се обърнах, погледнах висшия отец и поклатих глава в знак на отказ.
Мигновено се появи ярка искра от бяла светлина и животът на този Аз-Тогава свърши.
В сегашния ми живот това напълно съвпада с моето отвращение към всеки мъж, който насилствено изпълнява сексуален акт с жена против нейното желание. Винаги бях предполагал от предишни указания, че точно този Аз-Тогава е екзекутиран, защото е отказал да изпълнява заповеди. Но описанието на Аз-Там имаше друг подход. „Съблазънта“ бе тест. Ако Аз-Тогава се бях опитал да изнасиля момичето, щяха да ме спрат и да бъда изхвърлен от свещеничеството. Но отказвайки, аз бях издържал изпитанието и бях допуснат сред привилегированите. Ярката светлина бе символ на моето пренасочване към нов живот.
Коя бе младата девойка? Съпругата ми Нанси. Преди това заключение тя си бе спомнила минало, в което сме се срещали като членове на религиозна секта — тя е била монахиня, а аз свещеник и всичко, което е имало между нас, е бил контактът ни с очи.
Пилот на самолет
Времето, мястото и съществата са неизвестни. Този Аз-Тогава бе член на едно много затворено семейство или племе, наброяващо няколко хиляди, чиято основа за действие или дом бе отстрани на огромна скала. Имаше площадка/път, който водеше точно до един вход за нещо като пещера, а единственият транспорт бе малък едноместен самолет. Самолетът имаше къси крила и бе задвижван по начин, който не би могъл да се преведе. Пилотът лежеше проснат по очи, главата му бе леко повдигната, челото му се подпираше на шарнирна подпора. Контролът се осъществяваше чрез научен умствен процес.
Аз-Тогава бях посветил себе си напълно и по своя воля на целите яа групата и прекарвах голяма част от неговия-моя живот, като извършвах разузнавателни или наблюдателни полети над скалистия, ландшафт. Съществуваше дълбоко чувство на приятелство и любов в спомена за този дом на скалите. Имаше и моменти на голямо забавление, когато по време на тези мисии камъни и стрели от „аборигените“ долу се забиваха в долната част на самолета, а ударът резонираше в тялото на Аз-Тогава. Самолетът бе почти неразрушим.
7
Полетата Мънро. (Бел. изд.)