Дълга целувка за сбогом
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Дълга целувка за сбогом». Краткое содержание книги:
Никой не обелваше дума — нито ние тримата, натъпкани отпред в кабината, нито двамата отзад в каросерията. Съпрузите Кориган лежаха кротко един до друг, както едва ли им се бе случвало от медения месец насам.
Аз карах. Сюзън седеше до мен. Само веднъж се бяхме сближавали повече — когато я съборих на игрището. Чарли Ригс хъркаше кротичко, подпрян на дясната врата. Докато наближавахме Таверние, Сюзън отпусна глава върху рамото ми и аз я прегърнах през раменете. Този път тя не ме отблъсна. Предположих, че заспива, но след малко тя прошепна:
— Благодаря, Джейк.
Изненадано завъртях очи към нея.
— Не биваше да съм толкова груба, когато се срещнахме — добави тя. — Много ми беше криво. Първо загубих мама, след това татко взе оная жена, а после и той почина нелепо…
— Разбирам те — казах аз и я усетих как омеква в прегръдката ми.
— Ти пое голям риск. Знам, че искаш да разбереш истината, но знам също така, че го стори и заради мен. А всеки път, когато се опитваше да ме потърсиш, аз те отблъсквах. Вече няма да се държа така.
Понечих да кажа нещо, но тя сложи пръст върху устните ми. Целунах го и продължих да управлявам с дясна ръка, като внимавах да не забия камионетката в Атлантика на изток от пътя или в Бискайския залив на запад. После усетих как тя отпусна лице върху шията ми, погъделичка ме с нос и ме прегърна с дясната ръка през гърдите. Великолепна, разкошна прегръдка.
Слънцето вече се издигаше високо над източния хоризонт, когато достигнахме Исламорада и отбихме по прашния път в посока към Мексиканския залив. От широко разтворените прозорци на малката дървена къщичка ни посрещна аромат на силно кафе и цвърчащ бекон. Спряхме на пясъка под едно прецъфтяло жакарандово дърво. В короната му бе кацнала едра речна рибарка, която ни изгледа учудено изпод черно-белия си пернат гребен.
— Я виж ти, какво ми се довлече — подвикна баба Ласитър откъм предната веранда. — Джейк, да не си бил на кални бани? Или някой те е въргалял в канавката?
Баба седеше в люлеещия се стол с грамадна чаша кафе. Беше облечена с панталони в тютюнев цвят и шарена мексиканска наметка. Върху темето й се мъдреше високо сомбреро, здраво завързано под брадичката. Лицето й беше все тъй волево, с високи скули и предизвикателно стърчаща челюст. Черната коса, която помнех от детството си, сега бе прошарена точно в средата с бяла ивица, досущ като осева линия на магистрала. Най-близките приятели на баба ми я наричаха „Скункса“, но само след като жулнеха солидна доза от нейното домашно уиски. Запознах я с доктор Ригс. Той се поклони най-официално, подхвърли комплимент относно задграничната й премяна и се зае да разправя за някогашното си посещение на пирамидите в Юкатан, като не пропусна да опише най-подробно йероглифите и погребалните обичаи на майте.
— За мен е истинско удоволствие да посрещна културен и образован гост в своята скромна обител — каза тя, приглаждайки няколко непокорни кичура. — Може би ще окажете благотворно влияние върху този мой непрокопсан внук.
— Бабо, недей — примолих се аз.
Без да ми обръща внимание, тя се обърна към Сюзън Кориган, чиито тъмни очи бяха подпухнали от безсънната нощ, но си оставаха все тъй прелестни.
— А ти сигурно си момичето, за което разправя Джейкъб. Аха, сега разбирам защо. Не си за изпускане.
— Бабо! — изревах аз.
— Не му обръщай внимание — каза тя. — Както повечето мъже, няма представа кой командва в тоя живот. След закуска те отиват да си вършат работата, а ние с теб ще метнем по една въдица в залива и ще си побъбрим. Кажи ми, скъпа, виждаш ли в Джейкъб нещо, което да те развълнува?
— Има скрити заложби — каза Сюзън.
Баба се разсмя.
— Дано доживеем да ги разкрие.
Търпението ми се изчерпа.
— Може ли да пристъпим към работа? — запитах аз.
— Ами да — кимна баба. — Изстудила съм избата, както заръча. И напълних това с лед.
Тя посочи сандъка за риба от вехтата си моторница. Вътре като нищо можеха да се поберат и двата трупа. Чарли Ригс огледа сандъка.
— Осем градуса над нулата ще е идеално. При такава температура ги съхраняваме в моргата. От много студ няма полза. Тъканите замръзват.
— Ами тогава да започваме — отново предложих аз.
— Няма закъде да бързаме, Джейк — отвърна Чарли Ригс и се усмихна лъчезарно на баба. — Хич даже няма закъде.
Баба поразчисти верандата, тоест избръска с палмово клонче нападалите листа от ракитовите столове. После наля на всички кафе, започвайки от Чарли Ригс.
— Слушай, док, виждала съм те едно време по телевизията. Случаят с преобърнатата лодка край Садълбънч Кий. Хич не си се променил.