Дълга целувка за сбогом

— Осем изтървани паса — каза тя, — два от тях — в крайната зона. Загубиха с три точки. А защитата игра великолепно. Видя ли Тайрън Уошингтън? Отби четири жестоки атаки.

Чарли Ригс се изкашля. Не си падаше по светски приказки.

— Мис Кориган, знаете какво искаме да направим.

— Да — отговори тя. — Джейк ми каза по телефона.

— Донесохте ли документите?

— Подготвих пълномощно — казах аз, — но няма да свърши кой знае каква работа. Помолих Мелани да го подпише, за да имаме разрешение и от двете ви, тя обаче отказа.

Сюзън метна хавлията върху мократа платформа до басейна.

— Какво? Та тя е убила татко или поне е помогнала на Солсбъри. Защо трябваше да я питаш?

— Като бивша съпруга и основна наследница тя има формалното право да разреши или откаже — обясних аз. — А може и да грешиш спрямо нея.

Още веднъж разказах за срещата си с вдовицата, но пак пропуснах пикантните подробности.

— И така — приключих аз, — двете единодушно обвинявате Солсбъри, че е отровил баща ти. Но тя не разрешава да ексхумираме тялото. Рече, да оставим всичко, както си е било, не искала повече да се замесва.

— И това не ти се стори подозрително? — възкликна Сюзън с такъв глас, сякаш бях дете идиотче.

— Можеше и да ми се стори, ако не ме беше уведомила за Роджър. Сега просто не знам.

Тя ми метна познатия гневен поглед.

— Аз те уведомих за Роджър Солсбъри. А сега давам разрешение за аутопсия. Ако не я направите, ще ида при Щатския прокурор. Той може да изкара заповед или нещо такова, нали?

— Може — потвърдих аз. — Съдебно нареждане. Но след това губиш контрол над разследването. С него ще се заеме съдебният лекар. Ти, аз и Чарли оставаме вън, пред вратата. Всъщност, ако им кажеш, че сукцинилхолинът е у теб, а после открият следи от това лекарство в трупа, автоматично ставаш заподозрян номер едно.

Очите й пламнаха зад очилата.

— Тогава какво предлагаш?

Погледнах Чарли Ригс и той ме погледна. Мислехме едно и също. Завъртяхме очи към Сюзън Кориган, от чиято черна коса се стичаха локвички върху плочите. Не казахме нищо, но тя схвана.

Великите умове мислят еднакво. Понякога и със смахнатите става нещо подобно.

— Ще ни трябват някои неща — казах аз.

— Имам всичко в бараката — отвърна Чарли Ригс.

— Тази нощ ли? — попита Сюзън Кориган.

Ние кимнахме едновременно.

Потеглих към къщи да се преоблека. Черният костюм на тънки винени райета беше чудесен за съдебната зала, но никак не пасваше на новото ми призвание.

Резачката вдигаше ужасен шум. Задвижвана от малък бензинов двигател, тя се врязваше в бетонния ръб на криптата и разхвърляше прах на всички страни, а страховитата гюрултия кънтеше между мраморните стени. Отвън пред мавзолея Сюзън Кориган дебнеше да не довтаса нощният пазач.