Кръвта на елфите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-404-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кръвта на елфите». Краткое содержание книги:
— Кралска служба — изрече бавно и натъртено.
— За това и сам се досетих — вещерът издържа погледа му. — Ярпен, не питам просто от любопитство.
— Знам. Знам също и от какво се нуждаеш. Но това е конвой с… хм… специално предназначение.
— И какво толкова конвоирате?
— Солена риба — отговори спокойно Ярпен, след което продължи да лъже, без да му трепне окото. — Фураж, инструменти, хамути, най-различни принадлежности за войската. Венцк е интендант на кралската армия.
— Той е толкова интендант, колкото аз съм друид — усмихна се Гералт. — Впрочем ваша си работа, не съм свикнал да си пъхам носа в чужди тайни. Но нали видя в какво състояние е Трис? Позволи ни да се присъединим към вас, Ярпен, и ми позволи да я сложа в един от фургоните. За няколко дни. Не питам накъде сте тръгнали, защото този път води право на юг, завива чак след Ликсела, а до Ликсела има десет дни път. През това време треската й ще отмине и Трис ще е в състояние да пътува на кон, а дори и още да не е, аз ще спра в града след реката. Разбираш ли, десет дни във фургон, добре завита, топла храна… Моля те.
— Не командвам аз тук, а Венцк.
— Не вярвам, че нямаш влияние над него — та нали конвоят се състои предимно от джуджета. Разбира се, че той трябва да се съобразява с теб.
— Каква ти е тази Трис?
— А какво значение има това? В конкретната ситуация?
— В конкретната ситуация — никакво. Питам просто от любопитство, за да мога после да клюкарствам около огъня. Впрочем тебе си те привличат магьосничките, Гералт.
Вещерът се усмихна тъжно.
— А момичето? — Ярпен посочи с глава Цири, която се опитваше да се намести под кожуха. — Твое дете ли е?
— Да — отговори Гералт, без да се замисля. — Мое дете е, Зигрин.
Изгревът беше сив и мокър, с аромат на нощен дъжд и утринна мъгла. Цири имаше усещането, че е спала само няколко минути и са я събудили веднага след като е долепила глава към натрупаните във фургона чували.
В този момент Гералт слагаше до нея Трис, която беше донесъл след поредната принудителна разходка до гората. Одеялата, в които беше увита магьосницата, искряха от росата. Гералт имаше сенки под очите. Цири знаеше, че не е мигнал дори — Трис я тресеше през цялата нощ, страдаше ужасно.
— Събудих ли те? Извинявай. Спи, Цири. Още е рано.
— Какво става с Трис? Как се чувства?
— По-добре — простена магьосницата. — По-добре, но… Гералт, чуй ме… Искам ти…
— Да? — Вещерът се наведе над нея, но Трис вече спеше.
Той се изправи и се протегна.
— Гералт — прошепна Цири, — ще ни позволят ли… да пътуваме с фургона?
— Ще видим. — Той прехапа устната си. — Докато можеш — спи. Почивай си.
Той скочи от фургона. Цири чу звуци, свидетелстващи, че започват да събират лагера — тропот на коне, звънтене на хомоти, скърцане на тегличи, дрънкане на юзди, разговори и ругатни. А после, съвсем наблизо — хрипливия глас на Ярпен Зигрин и спокойния глас на високия мъж на име Венцк. И студения глас на Гералт. Тя се надигна и погледна предпазливо иззад платнището на фургона.
— Нямам категорични забрани в това отношение — каза Венцк.
— Прекрасно — развесели се джуджето. — Значи въпросът е разрешен?
Комисарят вдигна леко длан, показвайки, че още не е приключил. Помълча известно време. Гералт и Ярпен чакаха търпеливо.
— И все пак — обади се най-накрая Венцк — отговарям с главата си за това керванът да достигне до местоназначението си.
Той замълча отново. Този път никой не се обади. Беше ясно, че който иска да разговаря с комисаря, трябва да се примири с дългите паузи между изреченията.
— Да достигне безопасно — довърши той след малко. — И в необходимия срок. А грижата за болната може да ни забави.
— Ние изпреварваме графика — увери го Ярпен, след като почака малко. — Няма да пропуснем срока, господин Венцк. А що се отнася до безопасността… Струва ми се, че вещерът няма да ни навреди. Пътят върви през горите, чак до Лискела от двете страни на пътя е пълен пущинак. А по пущинаците, както се говори, бродят разни лоши същества.
— Наистина — съгласи се комисарят. Гледаше вещера право в очите и сякаш претегляше всяка дума. — В последно време в каедвенските гори бродят някои лоши същества, подстрекавани от други лоши същества. Те може да заплашат нашата безопасност. Крал Хенселт, знаейки за това, ми даде правото да вербувам доброволци във въоръжения ескорт. Господин Гералт? Това би разрешило нашия проблем.
Вещерът мълча дълго, по-дълго, отколкото трая цялата реч на Венцк, преплетена с чести, продължителни паузи.
— Не — каза той най-накрая. — Не, господин Венцк. Да си кажем всичко ясно. Готов съм да платя за помощта, оказана на госпожа Мериголд, но не в такава форма. Мога да се грижа за конете, да нося вода и дърва, дори да готвя. Но няма да постъпя на кралска служба като наемен войник. Моля да не разчитате на моя меч. Нямам намерение да избивам онези, както се изразихте, лоши същества, подстрекавани от други същества, които съвсем не смятам за по-добри.