Кръвта на елфите

— Няма за какво — джуджето отново показа зъбите си и я потупа приятелски по рамото. — Ела да ми помогнеш, Цири. Лекарството трябва да се приготви. Ще го смачкаме на топчета по рецептата на баба ми. И никаква зараза в червата няма да може да се опре на тези топчета.

Той разви вързопа и извади оттам нещо, подобно на парче торф, и малко глинено канче. Цири се приближи, стана й интересно.

— Трябва да знаеш, мила Цири — каза Ярпен, — че баба ми разбираше от лечителство както никой друг. За съжаление смяташе, че източник на повечето болести е безделието, а то се лекува най-добре чрез налагане с пръчка. Тя прилагаше това лечение на мен и братята и сестрите ми главно профилактично. Тупаше ни редовно със и без повод. Голяма фурия беше. А веднъж, когато без никакъв повод ми даде филия хляб с мас и захар, така ме изненада, че от учудване изпуснах филията с маста надолу. Естествено, тя ме напердаши, старата проклетница. А после ми даде друга филия, но този път без захар.

— Моята баба — кимна Цири с разбиране — също ме напердаши веднъж. С пръчка.

— С пръчка? — засмя се джуджето. — Моята ме наложи веднъж с дръжка от лопата. Е, стига спомени, хайде да направим топчетата. Късай от тези и ги мачкай на кълбенца.

— Какво е това? Лепне и цапа… Пфууу… А как вони само!

— Това е специален хляб от ярма. Отлично лекарство. Мачкай го на кълбенца. По-малки, по-малки — те са за магьосница, а не за крава. Дай едно. Добре. Сега да наваляме топчетата в лекарството.

— Пфууу…

— Засмърдя ли ти? — Джуджето приближи своя наподобяващ картоф нос до глиненото канче. — Невъзможно. Стритият чесън със сол не би трябвало да смърди така, дори и да е престоял сто години.

— Ама че гадост! Трис няма да яде от това!

— А ние ще направим като баба ми. Ти ще й запушиш носа, а аз ще й ги пъхам в устата.

— Ярпен — изсъска Гералт, който внезапно се бе появил от тъмнината с магьосницата в ръце. — Внимавай аз да не ти пъхна нещо някъде.

— Това е лекарство! — възмути се джуджето. — Помага! Плесен, чесън…

— Да — простена тихо Трис от дълбините на пашкула си. — Вярно е. Гералт, това наистина би трябвало да ми помогне…

— Виждаш ли? — Ярпен побутна Цири с лакът, като при това вирна гордо глава и посочи Трис, която гълташе топчетата с изражение на мъченица. — Мъдра магьосница. Знае кое е добро за нея.

— Какво казваш, Трис? — наведе се вещерът към нея. — А, разбирам. Ярпен, може би имаш и лечебна пищялка? Или шафран?

— Ще потърся, ще поразпитам. Донесох ви вода и малко ядене.

— Благодаря. Но те се нуждаят най-вече от почивка. Лягай, Цири.

— Ще направя и компрес за Трис…

— Аз ще направя. Ярпен, искам да поговорим.

— Да отидем при огъня. Ще отворим една бъчонка…

— Искам да говоря само с теб. Не ми трябва по-голяма публика. Даже напротив.

— Ясно. Слушам те.

— Какъв е този конвой?

Джуджето го погледна с дребните си проницателни очи.