Анита Блейк, ловецът на вампири 1 - Престъпни удоволствия
- Автор: Гамильтон Лорел К., Хамилтън Лоръл
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Анита Блейк, ловецът на вампири 1 - Престъпни удоволствия». Краткое содержание книги:
- Добре де, но и двамата сме съгласни, че няма да ми посегнеш точ-но тук и сега - продължавах да се взирам в него. - Тъй че стига номера и ми кажи какво, дявол го взел, искаш!
Той се усмихна - леко движение на устните, но пусна ръката ми и се отдръпна.
- Ти също няма да ме застреляш на улицата безпричинно.
Смятах, че имам причина, но не такава, че да мога да я обясня пред
полицията.
- Не искам да ме обвинят в убийство, вярно си е.
Усмивката му се разшири, но все още не показваше зъби. Справяше се с това по-добре от всички живи вампири, които съм срещала. Хм, дали жив вампир не е оксиморон? Вече не бях съвсем сигурна.
- Тъй, значи няма да си посягаме взаимно на обществено място -уточни той.
- Вероятно не - съгласих се. - Е, какво точно искаш? Закъснявам за среща.
- Какво ще правиш тази вечер - ще вдигаш зомбита или ще пронизваш вампири?
- Нито едно от двете.
Вампирът ме погледна, очаквайки да продължа. Не казах нито дума повече. Той сви рамене - и този жест бе изящен.
- Ти си моят човешки слуга, Анита. Използваше истинското ми име, значи вече бях загазила.
- Не съм - отрекох.
Той въздъхна дълбоко:
- Носиш два от белезите ми.
- Не по свой избор - уточних.
- Щеше да умреш, ако не бях споделил силата с теб!
- Не ми дрънкай глупости как си ми спасил живота. Сложи ми насила два белега. Не ме попита, нито ми обясни. Първият може и да ми е спасил живота, страхотно. Но вторият спаси твоя живот. И в двата случая нямах избор.
- Още два белега и ще станеш безсмъртна. Няма да старееш, защото и аз не старея. Ще останеш човек, жива и способна да носиш разпятието си. Способна да влезеш в църква. Не застрашаваме душата ти. Защо се бориш с мен?
- Откъде знаеш какво застрашава душата ми? Ти вече нямаш такава! Заменил си безсмъртната си душа за земна вечност. Но аз знам, че и вампирите умират, Жан-Клод! Какво ще стане, когато умреш? Къде ще отидеш? Дали просто ще изчезнеш? Не, ще отидеш в ада, където ти е мястото!
- И ти смяташ, че като си мой човешки слуга, ще попаднеш там заедно с мен?
- Не знам и не искам да научавам!
- Като се бориш с мен, ме караш да изглеждам слаб. Не мога да си го позволя, ma petite! По един или друг начин трябва да се справим със ситуацията!
- Просто ме остави на мира.
- Не мога. Ти си ми човешки слуга и трябва да започнеш да се държиш като такава!
- Не ме притискай, Жан-Клод!
- Или какво - ще ме убиеш ли? Можеш ли да ме убиеш?
Взрях се в прелестното му лице и казах:
-Да.
- Усещам копнежа ти по мен, ma petite, a и аз копнея за теб!
Свих рамене. Какво можех да кажа?
- Просто обикновена похот, Жан-Клод, нищо особено!
Което беше лъжа. Разбрах, още докато го произнасях.
- He, ma petite, имам предвид нещо по-сериозно. Започвахме да събираме тълпа - но на безопасно разстояние.
- Наистина ли искаш да обсъждаме това насред улицата?!
Той си пое дълбоко дъх и изпъшка.
- Вярно. Караш ме да се самозабравям, ma petite! Страхотно.
- Наистина закъснявам, Жан-Клод! Полицията ме чака.
- Трябва да довършим разговора си, ma petite! - отвърна той.
Кимнах. Прав беше. Опитвах се да не му обръщам внимание. Не е лесно да пренебрегнеш вампир-господар.
- Утре вечер.
- Къде? - попита той.
Колко любезно, не ми нареди да се явя в леговището му! Замислих се къде ще е най-удобно. Исках да сляза до Тендърлоин заедно с Чарлз. Той щеше да проверява работните условия на зомбитата в един нов ко-медиен клуб. Не по-лошо място от всички останали.
- Знаеш ли къде е „Усмихнатият труп“?
Жан-Клод се усмихна и за миг забелязах връхчетата на зъбите му. Някаква жена в тълпата изпъшка.
-Да.
- Да се видим там. да речем, в единайсет.
- За мен ще бъде удоволствие! - думите погалиха кожата ми като обещание.
Мамка му.
- Ще те чакам в кабинета си, утре вечер.
-Я чакай малко! Какъв е пък този кабинет? - имах лошо предчувствие.
Усмивката му се разшири до ухилване и зъбите му заблестяха под светлината на уличните лампи.
- Ами, аз съм собственик на „Усмихнатият труп“. Мислех, че знаеш!
- Да бе, мислил си!
- Ще те чакам.
Аз бях избрала мястото. И нямаше да отстъпя.
Проклет да е.
- Хайде, Ървинг!
- Не нека репортерът да остане. Не си е получил интервюто.
- Остави го на мира, Жан-Клод, моля те!
- Ще му дам онова, за което копнее, нищо друго.
Не ми хареса как спомена копнежите.
- В какво си се забъркал?
- Аз, ma petite, да се забърквам? - усмихна се вампирът.