![Полунощ [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/1/polunoshch-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Дрезгавият детски глас отново прозвуча, изпълнен с агония.
- Леля Карл казва, че е смъртен грях дори да мисля за него или за неговото име. Той се появява на мига, ако кажеш името му! Но, отче, той стои точно до мен, когато тя говори, и ми казва, че тя лъже, и, отче, аз знам, ужасно е, че говоря така, но знам, че тя понякога лъже. Знам го дори когато той мълчи. Но най-лошото от всичко е, когато той се появява и я плаши. И тя го плаши! Казва му, че ако не ме остави на мира, тя ще ме нарани! - Гласът и? се прекърши отново, плачеше едва чуто. Изглеждаше толкова малка, толкова безпомощна! - Но през цялото време, отче, дори когато съм сама, или дори когато съм на служба заедно с всички останали, аз знам, че той е точно до мен. Усещам го. Чувам го да плаче и аз също се разплаквам.
- Дете, помисли добре, преди да отговориш. Леля ти Карл наистина ли казва, че вижда това нещо?
- О, да, отче. - Толкова немощно! Дали да не и? повярва? Точно това го умоляваше да направи.
- Опитвам се да разбера, скъпа. Искам да разбера, но трябва да ми помогнеш. Сигурна ли си, че леля ти Карл е казала, че го вижда със собствените си очи?
- Отче, тя го е видяла, когато съм била бебе, и още дори не е знаела, че мога да го карам да се появява. Видяла го е в деня, когато е умряла майка ми. Той люлеел люлката ми. И когато баба ми Стела е била малко момиче, той се е появявал зад нея на масата на вечеря. Отче, ще ти кажа нещо страшно тайно. В нашата къща има снимка на майка ми, той също е на снимката, стои до нея. Знам за тази снимка, защото той я взе и ми я даде, макар че те я криеха от мен. Той отвори едно чекмедже в дрешника, без дори да го докосва, и после сложи снимката в ръката ми. Прави такива неща, когато е наистина силен, когато съм била дълго с него и цял ден съм мислила за него. Тогава всички знаят, че той е в къщата, а леля Нанси посреща леля Карл на вратата и и? шепне: «Мъжът е тук. Току-що го видях». И тогава леля Карл направо полудява. Всичко е по моя вина, отче! И аз съм уплашена, че не мога да го спра. А те всички са толкова разстроени!
Хлипането и? се засили, отекваше в дървените стени на малката изповедалня. Със сигурност можеше да бъде чута от църквата.
А какво трябваше да и? каже той? Едва сдържаше гнева си. Що за лудост бе обзела тези жени? Нямаше ли някой с всичкия си в това семейство, който да наеме психиатър да помогне на детето?
- Скъпа, чуй ме. Искам разрешението ти да говоря за тези неща извън изповедалнята с леля Карл. Разрешаваш ли ми?
- О, отче, не бива, моля ви!
- Добре, няма, щом не искаш. Но ще ти кажа едно - трябва да говоря с леля ти Карл за това. Деидре, двамата с нея можем да прогоним това нещо.
- Отче, тя никога няма да ми прости, че съм ви разказала. Никога. Смъртен грях е дори да говоря за това. Леля Нанси никога няма да ми прости. Дори леля Мили ще се ядоса. Отче, не говорете с нея какво съм ви казала! - Тя почти бе изпаднала в истерия.
- Аз мога да очистя смъртен грях, дете - обясни и? той. - Аз мога да ти дам опрощение. От този миг нататък твоята душа е бяла като сняг, Деидре. Повярвай ми. Дай ми разрешение да говоря с нея.
За един напрегнат момент единственият отговор беше хлипането и?. И тогава, дори преди да чуе, че дръжката на малката дървена врата се завърта, той знаеше, че я е изгубил. След секунди я чу да тича по пътечката, бягаше от него.
Беше сбъркал, беше отсъдил грешно! И вече нямаше какво да направи, обвързан от клетвата на изповедта. А тази тайна бе дошла при него от едно уплашено дете, което дори не беше достатъчно голямо, та да извърши смъртен грях, или пък да се облагодетелства от причестяването, което търсеше.
Той никога не забрави онзи миг, когато седеше безпомощен и чуваше стъпките и? да отекват в преддверието на църквата, спареният въздух и жегата в изповедалнята направо го задушаваха. Мили боже, какво трябваше да стори?
Но това бе само началото на мъките на отец Матингли.
Седмици след това той бе напълно обсебен - онези жени, онази къща…
Не можеше да действа съгласно онова, което бе чул, както и не можеше да го повтори. Тайната на изповедта му забраняваше и действия, и думи.
Дори не посмя да разпита сестра Бриджит Мари, макар че тя доброволно му предоставяше достатъчно информация, когато се случеше да я срещне в училищния двор. Чувстваше се виновен да слуша това, но не можеше да се застави да си тръгне.
- Да, трябва да преместят Деидре в «Светото сърце», трябва. Но да не мислите, че тя ще остане там? Те изгониха майка и?, Анта, когато беше само на осем години. Изгониха я и урсулинките. Накрая и? намериха частно училище, едно от онези откачени места, където позволяват на децата да стоят на главите си. О, тя беше толкова нещастно дете, винаги пишеше поезия и разкази, говореше си сама и постоянно разпитваше как е умряла майка и?. Вие знаете, че я убиха, нали, отче. Че Стела Мейфеър беше застреляна от брат си Лайънъл? И то на един много пищен бал в къщата. Настъпи обичайната суматоха. Огледала, часовници, прозорци, всичко бе изпотрошено по време на паниката, а Стела лежеше мъртва на пода.