Жените на Цезар (Част II: Весталките)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:
Със свито гърло и побеляло лице Цицерон изчака петимата осъдени да влязат вътре. Пръв мина Лентул Сура, последен — Цепарий. Никой дори не го погледна, за което Цицерон беше изключително благодарен. И петимата се движеха като в транс.
Изчака няколко мига. Един от палачите се показа на вратата и му кимна. „Вече мога да си вървя“ — каза си Цицерон и придружен от ликтори и доброволци, се насочи към рострата.
Качи се на трибуната и огледа множеството, което се губеше в далечината. Прокара език по пресъхналите си устни и се замисли какво да каже. Намираше се вътре в свещените рамки на града, затова не можеше да използва думата „мъртъв“ в публично слово.
И какво да каже вместо „мъртъв“? Изчака секунда, сетне протегна ръце и извика: „Вивере!“ — (живяха). Минало свършено — свършено и забравено.
Никой не се зарадва. Никой не го освирка. Цицерон слезе от трибуната и се насочи към Палатина, докато тълпата се пръскаше най-вече в посока на Есквилина, Субура, Виминала. Когато се озова пред малкия кръгъл дом на Веста, отнякъде се появи многобройна група конници, водени от Атик. Вече бяха запалили факли, защото падаше здрач. Всички го поздравиха като спасител на републиката, баща на отечеството, същински герой, излязъл от митовете. Балсам за душата! Със заговора на Луций Сергий Катилина беше свършено, а той сам го беше разкрил и провалил.
5
От 5 декември 63 г. пр.Хр. до март 61 г. пр.Хр.
Цезар се запъти към Държавния дом, обзет от гняв. След него тръгна Тит Лабиен. Цезар просто му беше кимнал с глава и Помпеевият трибун го беше последвал, без да знае за какво точно го вика. Тъй като Помпей не беше в Рим, Лабиен беше свикнал да гледа на Цезар като на свой началник.
Още едно кимване и той беше подканен да се почерпи с вино. Лабиен си наля, седна на стола и безмълвно проследи с поглед домакина си, който нервно крачеше напред-назад из помещението.
Най-накрая Цезар проговори:
— Цицерон ще съжалява, че се е родил на този свят! Как може да си позволява да тълкува по този начин римските закони! Как сме могли изобщо да изберем за консул подобен пуяк!
— Нима ти не си гласувал за него?
— Нито за него, нито за Хибрида.
— Значи за Катилина? — изненада се Лабиен.
— За него и за Силан. В интерес на истината никой не ми беше присърце, но след като човек е длъжен да гласува, така поне нямам угризения.
— Най-добре седни! Знам, че не се докосваш до вино, но тази вечер е по-различна. Малко алкохол ще ти подейства добре.
— Алкохолът никога не действа добре — тросна му се Цезар; но все пак седна. — Ако не ме лъже паметта, Тит, чичо ти Квинт Лабиен навремето беше убит от керемида в Курия Хостилия. Преди трийсет и седем години.
— Заедно със Сатурнин, Луций Еквиций и останалите. Да, така е.
— И ти какво мислиш по въпроса?
— Какво да мисля, освен че е станал жертва на непростима и противозаконна саморазправа? Те всички бяха римски граждани, а никой не пожела да ги съди.
— Съгласен съм. И все пак онова не беше официална екзекуция. Задържаните бяха убити, защото ако бяха останали живи, щеше да започне процес, който за Марий и Скавър създаваше опасност за още по-масови насилия. Естествено човекът, който разреши проблема с физическото убийство на задържаните, беше Сула. По онова време той беше дясна ръка на Марий — бърз, умен и безкомпромисен съюзник. Петнайсет души загинаха, но нямаше шумни процеси, а после дойдоха корабите с житото, Марий го разпродаде на безценица и ситият град се успокои. По-късно цялата заслуга около убийството на петнайсетте беше прехвърлена на роба Сцева.
Лабиен свъси вежди и разреди виното си с още вода.
— Ще ми се да знаех накъде биеш.
— Аз знам, Лабиене, а това е важното — усмихна се Цезар. — Помисли най-напред върху този съмнителен акт, с който републиката сравнително наскоро се сдоби, за да разрешава бързо проблемите: Сенатус Консултум де ре Публика Дефенденда… Или както Цицерон го прекръсти Сенатус Консултум Ултимум. Изобретен от Сената по времето, когато се страхувахме от диктатори и държахме да намерим друг начин за разрешаване на кризи. Въпросният законодателен акт свърши добра работа на Сената при случая с Гай Гракх, а също със Сатурнин, Лепид и неколцина други.