Жените на Цезар (Част II: Весталките)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:
Сенаторите се връщаха по местата си, но Цезар остана прав, та Цицерон да му даде думата.
— Назначени отци, вие пожелахте девет души да умрат — рече Цезар. — Това според аргументите на Марк Порций Катон било най-тежкото наказание, което държавата могла да наложи. В такъв случай би трябвало да е и единственото наказание. Бих искал да предложа решение оттук нататък нищо повече да не се предприема. Да не се конфискува ничия собственост. Жените и децата на осъдените никога повече няма да ги видят. За тях това е достатъчно наказание, задето са живели заедно с предатели. Ако не друго, то поне нека им оставим с какво да живеят.
— Е, всички знаем защо се обявяваш за снизхождение! — провикна се Катон. — Не искаш да се грижиш за тримата Антонии и майка им, уличницата!
Луций Цезар, брат на уличницата, налетя веднага на Катон, а Мамерк Лепид го нападна изотзад. Бибул, Катул, Гай Пизон и Ахенобарб веднага скочиха в защита на Катон и скоро започнаха да се раздават юмруци. Братята Метел Целер и Метел Непот също се включиха, докато Цезар се подсмихваше отстрани.
— Мисля, че е време — обърна се той към Лабиен — да поискам закрилата на народен трибун.
— Тъй като си патриций, Цезаре, нямаш право на трибунска защита — тържествено му отказа той.
Цицерон нямаше как да разтърве побойниците, затова реши да закрие заседанието. Сграбчи Цезар за ръката и го отведе вън от храма.
— Заради Юпитер, Цезаре, върви си вкъщи! — молеше го той. — Какви проблеми създаваш!
— Това важи и за теб — изгледа го презрително Цезар и понечи да се върне в храма.
— Върви си, моля те!
— Не и преди да ми дадеш дума, че няма да има конфискации!
— С радост ти я давам! Сега си върви!
— Отивам си. Но не си мисли, че ще те оставя да ме измамиш.
Цицерон беше спечелил, но речта на Цезар не му даваше покой, докато вървеше заедно с ликторите си към дома на Луций Цезар. Беше пратил четирима претори да доведат Гай Цетег, Статилий, Габиний Капитон и Цепарий, но се чувстваше длъжен лично да придружи Лентул Сура; човекът все пак е бил консул.
Дали цената не беше твърде висока? Не! В мига, в който петимата изменници видеха смъртта си, Рим веднага щеше да утихне. Дори самата мисъл за бунт щеше да се изпари от главите на хората. Нищо не отказваше така лесно метежника от екзекуцията. Ако в Рим по-често се екзекутираха престъпници, престъпността щеше да намалее. Колкото до заобикалянето на съда, Катон беше прав и в двата си аргумента: изменниците бяха признали сами вината си, затова едно разследване щеше да е излишно харчене на държавни пари; а проблемът със съдебните процеси бе, че лесно можеха да се манипулират, стига човек да посрещне финансовите изисквания на заседателите. Тарквиний беше обвинил Крас и макар логиката да подсказваше, че Крас няма нищо общо със съзаклятниците — нали той в крайна сметка представи първите конкретни доказателства, — Цицерон започваше да се чуди… Ами ако Крас наистина е бил замесен в заговора? Току-виж един ден премислил и сам подправил писмата, за да се спаси от подозрения!
Катул и Гай Пизон пък бяха обвинили Цезар. Катон — също. Никой от тях не разполагаше и с най-бегла улика и тримата бяха заклети врагове на Цезар. Но семето на съмнението беше посято. Ами онова, което Катон спомена за заговора отпреди три години? Как Цезар искал да убие Луций Кота и Торкват? Тогава наистина усилено се говореше, че консулите са били под заплаха, но всички сочеха за виновник Катилина. А след това Луций Манлий Торкват доказа, че не вярва на слуховете, като лично защитава Катилина пред съда за злоупотреби. Никой не беше споменал навремето името на Цезар. А Луций Кота беше негов вуйчо. И все пак… Не бяха малко римските патриции, посегнали на роднините си, включително Катилина, който беше убил собствения си син. Да, патрициите бяха нещо различно. Подчиняваха се само на законите, които отговаряха на разбиранията им. Ето например Сула, първият римски диктатор, той беше патриций, нали? И се смяташе за нещо повече от всички останали, особено от Цицерон, временно пребиваващият арпински селяк, презряно ново лице в политиката.
Трябваше да се наблюдава по-внимателно Крас, реши Цицерон. И още по-внимателно — Цезар. Например, дълговете му. Кой повече от Цезар имаше интерес от всеобщо опрощаване на дълговете? Не беше ли това достатъчна причина да застане той зад Катилина? Как иначе разчиташе да се измъкне от заплашващото го разорение? Трябваше да завладее цели държави, а Цицерон не виждаше как ще стане това. Цезар не беше Помпей; никога не беше заставал начело на армия. Пък и Рим никога нямаше да връчи специални поръчения на него! Всъщност колкото повече си мислеше Цицерон за Цезар, толкова повече се убеждаваше, че е бил част от заговора на Катилина. Ако не за друго, заради зачеркването на непосилните си дългове.