Училище за лоши момичета

— Отоплението не е пуснато все още.

— Тръбите не издават ли шум, когато парното не е пуснато?

Тя поклати глава стреснато.

— Но нещо блъска по тръбата нощем. Казвам ти.

— Знаеш ли какво има под и над стаята ни?

Спогледахме се бързо и скочихме. Имахме още половин час до вечерята затова се втурнахме в сградата. По-скоро и двете бяхме отегчени, отколкото се надявахме да открием кой знае какво. Стаята под нашата беше залата за часовете по биология, в която бяхме влизали много пъти и нямаше нищо интересно. Качихме се бързо на горния етаж. Точно на мястото над нашата стая имаше голяма врата с надпис ПОРТИЕР. Притиснах ухо към нея, но не се чуваше нищичко. Сканирах с поглед коридора. Беше празен.

— Влизаме ли? — прошепна задъхана Кармен.

Натиснах бравата. Тя бавно изскърца и се отвори.

Пристъпих предпазливо в мрака пред мен. Опитах се да намеря ключ за осветлението, но такъв нямаше, затова отворихме широко вратата, колкото да осветим поне малка част от стаята. Беше мъничка и мръсна, с няколко стари парцала за под, наредени до вратата и няколко рафта с почистващи препарати. Тръбата за парното минаваше по продължението на стената, заобиколена от десетки метли и легени. Дръжките на метлите сочеха към тавана и аз неволно вдигнах поглед натам.

— Там има дръжка — присви очи Кармен.

— Дали може да се влезе?

Избутах една метална стълба, подпряна на стената, и я закрепих на пода. Кармен я държеше, докато се качвах внимателно по стъпалата. Над главата ми имаше малка шахта с дръжка. Дръпнах силно дръжката, като не очаквах да стане нещо, но за мое учудване върху главата ми се изсипа тон от прах и пясък и към тавана зейна черна дупка.

— Внимавай — прошепна Кармен отдолу, когато изкачих последните стъпала и пъхнах глава в дупката. — Какво има там? — попита нетърпеливо тя.

— Нищо.

— Нищо? В смисъл?

— Ами… кутия. От онези големите, където хората си пренасят офис принадлежностите в тях. Изглежда стара.

— Кутиите не тропат по тръбите — мъдро отбеляза Кармен.

— Не, не тропат — още по-умно отбелязах аз, като се изкатерих чак до горе и стъпих на пода на тавана. Беше изключително мръсно и тясно. Притиснах нос в малкото прозорче на едната стена, което пропускаше някаква светлина, но почти нищо не се виждаше през него. — Хайде, идвай — извиках към Кармен.

Тя се изкатери по стълбата и се изправи предпазливо до мен на прашния под. Въпреки мръсотията беше някакси уютно. Можех да си представя как прекарвам тук дълги следобедни дни, докато навън вали. Седнахме пред кутията и я отворихме заедно, все едно беше отдавна търсено съкровище.

Нямаше кой знае какво вътре. Няколко стари учебника без картинки, празни бележници и дебела подвързана папка, пълна с изрезки от вестници. Извадих я и я отворихме на коленете си. Най-отгоре имаше малка бележка:

X: Предварителното разследване, което поиска, за Момчешката традиция: История на училището „Хийт“. Започни с биографията на създателя. Ще се видим на пикника. Ива.