Училище за лоши момичета
- Автор: Шрефер Элиот
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 9789546601476
- Переводчик: Мануела Манолова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Училище за лоши момичета». Краткое содержание книги:
Мисията е ясна — да приеме тези от вас, които създават проблеми и да ги превърне в модел за подражание.
Методите?
Без свобода.
Без медицинска помощ.
Без милост.
Без изход.
Заради безотговорното си поведение Анжела е изпратена в Хидън Оук — училище за лоши момичета. То изглежда по-скоро като самотен замък, откъснат от целия свят, дълбоко сред горите. А действителността няма нищо общо с рекламираната учебна програма. Новите момичета трябва да прекарат един месец в изолация от останалите. След време те започват да изчезват едно по едно. А разкритията за мистериозни смъртни случаи, когато Хидън Оук е било училище за момчета, още повече сгъстява напрежението. Странното е, че може да има приятелство дори на такова място, където царят наказания и жестокост, бруталност и насилие. Анжела и няколко нейни приятелки решават, че на всяка цена трябва да избягат и да разкрият пред света истината за Хидън Оук.
Докато се обръщах бавно към вратата, видях как мис Виена хвърли поглед към д-р Спайсър. Нещо като Нали ти казах. Чудех се какво ли точно й беше казала.
* * *
До края на деня така и не успях да се съсредоточа в уроците. Не можех да си събера мислите на едно място — мозъкът ми прескачаше на далеч по-важни неща от това, с което се занимавахме. Досега можех да се подигравам на техниките на „Хидън Оук“ — като групата по размножаване. Учеха ме как да си кръстосвам краката като дама и как да направя добро впечатление на интервю за работа. Окей. Само че си мислех, че както с всяко училище, когато нещата станеха наистина напечени, се намираше някакъв изход от ситуацията, някакво спасение. Но едва днес осъзнах, че наистина съм затворена тук, без шанс да изляза, ако не ме пуснат. Учителите, или може би трябваше да ги наричам докторите, не знам, бяха решили да ме измъчват, докато не получат пълно послушание. Бяха успели да направят така, че някои момичета, като Пилар, напълно да изчезнат и очевидно не бяха напълно искрени, като казваха, че единствено се опитват да ни помогнат.
Въпреки смелия ми опит за противопоставяне на правилата в трапезарията, виждайки колко нечестни и опорочени бяха намеренията на всички, осъзнах, че изпитвам искрено желание да се държа добре. В миналото ми училище отговарях нагло и смело на всеки от учителите, знаейки, че най-лошото, което може да се случи, беше да ме изключат. Което реално не беше кой знае какво наказание в моите очи. Но тук беше различно. Тук контролираха общуването ми, контактите ми, дори не можех да се обадя на родителите си или на полицията. Можеха да ме затворят обратно във фризера за по-дълго и просто да съобщят смъртта ми като инцидент.
Лудите управляваха лудницата.
В момента, в който звънецът отбеляза края на часа, затворих с трясък книгата си и се измъкнах преди всички от залата, право към стаята ми. Сгуших се на леглото с гръб към прозореца, гледайки невиждащо в пода. Точно тогава влезе Морийн. Една част от мен искаше да изкрещи в лицето й „ТИ, ГАДНА ДОЛНА КУЧКО“, да я ударя с всичка сила през перфектно красивото й лице и да оскубя русата й коса. Но се спрях. Всичко, което всъщност исках, бе нищо от това да не се беше случвало. Затова не казах нищо.
— Съжалявам — каза тя като се закова на вратата, свела поглед надолу.
— Не се съмнявам.
— Не, наистина — продължи тя и остави книгите на леглото си. — Просто са ми дали тази… „авторитетна“ роля тук и… мис Виена ме накара да й се закълна, че ще й кажа, ако продължиш да разпитваш за момичетата от Лилавата група. Щях да имам много сериозни проблеми, ако не й бях казала.
— Значи това е цялата работа. Пилар е в Лилавата група, така ли?
Тя не каза нищо.
— Кажи ми Морийн — продължих аз, — защо си толкова горда, че си префект?
— Това е чест.
— Искаш да кажеш, че се смяташ за по-добра от нас, така ли?
Тя направи малка пауза.
— По-отговорна, може би.
— Напълно си захапала въдичката, знаеш ли? Накарали са те да повярваш, че са добри, а? Играят всичките си перверзни и извратени игри с нас, а ти се оказваш на тяхна страна. Замисли се.
— Виж, Анжела, няма да говоря повече за това.
— Защо? Защото ни снимат ли?
— Камерите в стаята се пускат, само когато някой създава проблеми. Ти си от Златната група вече — имаш далеч повече свобода, запомни го. Дръж се добре и ще я запазиш.
— Съжалявам, но не мога да се държа лицемерно като теб — ти си нарцистична, егоистична и едва не ме убиха заради теб. Късметлийка си, че единственото нещо, което искам в момента, е да съм колкото се може по-далеч от теб — просто се прави, че не ме познаваш — както тук, така и навън.
Глава двадесет и втора
— Д-р Зилинска, не бяхте честна с мен — казах аз, щом седнах пред нея на следващия ден.
— Те се опитват да ни помогнат — повтори тя задавено, като няколко сълзи от обида и възмущение проблеснаха в очите й.
Изумително! Тя наистина вярваше в училището. Чувала бях истории за затворници, които започвали да идеализират надзирателите си. Е, сега го виждах нагледно. И тогава осъзнах, че моментното чувство, което усетих — да се държа добре и да не създавам проблеми, беше грешно. Щях да се боря, докато мога. Трябваше да остана лоша.
— Не съм ли? Защо мислиш така?
— Това училище е зло. Мис Виена ме заключи във фризера без причина.
— Напротив. Имаше причина. Наказанията ни са по-строги от нормалните, тъй като „Хидън Оук“, както знаеш, е последният ви шанс. Не можеш да очакваш добротата, от която си свикнала да се възползваш досега.