Училище за лоши момичета

— Ти риза нямаш ли си?

— Сега си ми длъжница и искам нещо в замяна — игнорира я той и се обърна към мен.

— Да?

— Идвам с вас, без значение къде отивате. Смилете се над едно бедно и отегчено момче.

— Ох, добре — съгласих се аз веднага.

— Луда ли си? — изписка Кармен истерично. — В никакъв случай. Абсолютно не.

— Хайде, Кармен, може да ни е от полза.

— Категорично не. Няма да му разкриваме тайното си място.

Харисън избухна в смях и аз се присъединих. Кармен премести поглед от него към мен и обратно и повтори:

— Напълно съм сериозна.

— Знам, че си — прегърнах я аз.

Харисън погледна умолително към нея:

— Ама аз наистина много искам да дойда.

— Не.

Той затисна отново носа си с чаршафа.

— Хубаво — избоботи изпод плата той. — Но как възнамерявате да се приберете, ако не е тайна?

— Ще се покатерим обратно — бавно предложих аз.

— Смятате да се покатерите нагоре цели три етажа? И вероятно да оставите тези чаршафи да си се веят тук през това време.

Кимнах.

— Окей. Сега ми ставате още по-големи длъжници, защото планът ви е тъп и аз ще ви помогна. Ще се кача в стаята ви и ще прибера чаршафите. Когато се връщате, почукайте на прозореца ми и ще ви вкарам с ключовете на татко.

— Мерси — усмихнах му се аз.

— Предполагам, знаеш коя е моята стая — дяволито се усмихна той.

— Мерси — натъртих аз. — Само гледай да не събудиш съквартирантката ни.

— Ще се държа прилично — обеща той.

Двете с Кармен бързо изчезнахме сред близките дървета и веднага намерихме малката пътечка, водеща към къщичката. Когато стигнахме там, с радост открихме, че не сме сами. Ребека беше там и беше взела Бланк със себе си. Бяха се облегнали на стената на къщичката, Бланк беше скръстила ръце пред гърдите си.

— Какво е това място? — попита тя.

— Някога е била в клоните на дървото, но с времето е паднала — обясних аз. — Сега прилича по-скоро на пещера.

— Страхотно е — обади се Ребека.

Кармен се въртеше неспокойно зад мен. Не я бях подготвила, че групата ни има нови попълнения и че бях показала на Ребека тайната ни, докато тя беше преместена в основното училище.

— Дали ще дойде някой друг? — попита тя.

Поклатих глава. Това беше последното доказателство, че Джун и Райли са изчезнали. Можех да прочета какво си мислеше в момента. Беше грешно да се срещаме без тях, но го искахме прекалено силно. Отворих дупката на пода, където Джун държеше нещата си и измъкнах одеялото и няколко малки възглавнички. Наредихме ги в четирите ъгъла на малката къщичка и се настанихме една срещу друга. Изведнъж Бланк извади… цигара и я запали.

— Откъде имаш това? — почти изпищя Ребека, гледайки жадно димящия тютюн.

Бланк се усмихна и й подаде цигарата, за да си дръпне.

— Берта прави някакви бартери и ги намира, не знам и аз откъде. Казва, че можела да намери всичко, но аз искам единствено по една цигара от време на време. Предлагаше ми някакви хамбургери и чипсове, но не ям подобна храна, нито пък бих могла да си измия косата с подобията на шампоани, които се опитва да ми пробута.