Красиво зло
- Автор: Джеймс Ребека
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-954-8657-12-9
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Красиво зло». Краткое содержание книги:
Зад фасадата на безгрижна купонджийка обаче се крие огорчена, плашещо жестока млада жена, готова да разруши живота на всеки. И когато Катрин разкрива тъмното й минало, става ясно какво се е случило в нощта, в която Рейчъл е убита.
Психотрилърът завладява с мистериозна атмосфера и процеждащо се чувство за неизбежен фатален край. От силното начало до шокиращата кулминация той разгръща натрапчива история, в която хора, причини и обстоятелства не са такива, каквито изглеждат
— Какво? — Той изглежда объркан. — Какви въпроси? — Поглежда ме и надига бутилката си с бира. — Това груб въпрос ли беше? Надявам се, че не. Съжалявам, ако е прозвучал така. Изпил съм само една глътка.
— Не — отвръщам. — Филипа, не се тревожи. Всичко е наред.
И тогава вземам решение. Ще им разкажа за Рейчъл. Времето, мястото и обстоятелствата може и да не са най-подходящите, няма подходящо място да говориш за смъртта. Но това е част от историята ми — част от живота ми, която съществува и обагря почти всичко. Ако не говоря за това и по някакъв начин не върна тази история в миналото, където й е мястото, тя ще остане в мен завинаги, като сянка, която ме преследва. Двамата млъкват и за момент не казват нищо, а аз проговарям.
— Сестра ми беше убита.
Филипа кимва.
— Може да изглежда странно, че ви го казвам сега. — Говоря бързо, постоянно вдигам чашата си и я връщам на мястото й. На масата се образуват застъпващи се мокри кръгчета. — Но изведнъж ми се стори много важно да кажа нещо, да кажа на хората. Разбирате ли, толкова време се опитвах да го скрия от всички. Откакто напуснах Мелбърн. И сега, когато се разбра — е, сега, когато знаеш, просто имам чувството, че трябва да ви разкажа. — Поглеждам към Филипа и се усмихвам. — На приятелите си, имам предвид. Чувствам, че трябва да разкажа на приятелите си за случилото се. Защото то не е обикновена случка. То е нещо като — не искам да звуча изтъркано и сякаш съм от ню ейдж, но то е много определяща случка. То ме промени. Напълно.
Поглеждам към Мик.
— Ще те разбера, ако не искаш да слушаш. Но бих искала да разкажа на Филипа. Ако искаш, си добре дошъл да останеш и да чуеш.
Той кимва, без да отговаря.
— Отидохме на едно парти…
Оставям чашата си, слагам ръце в скута си, поемам си дълбоко дъх и започвам.
И този път не плача и не стена. Няколко сълзи навлажняват очите ми, но нетърпеливо ги избърсвам, Филипа и Мик слушат тихо и никой от двама им не казва нито дума. А когато свършвам, Филипа се изправя, заобикаля масата и ме прегръща силно.
— Благодаря, че сподели — казва тя.
Поглеждам към Мик. Очите му блестят от непролети сълзи. Поглежда ме и се усмихва — лека полуусмивка, усмивка на съчувствие и тъга, усмивка, която показва, че е объркан и несигурен и не знае какво да каже. Това е идеалният отговор и аз немощно му се усмихвам в отговор, благодарна.
Осемнайсета глава
— Спри — казах. — Стой. Не сега, не тук. Не искам да е по този начин.
— О, господи!
Уил се надигна от мен и седна. Приглади полата ми надолу, покри бедрата и коленете ми и ми оправи ризата.
— И аз не искам. Съжалявам.
Седнах, обвих ръка около врата му, целунах го по устните и се усмихнах.
— Недей. Няма за какво да съжаляваш.
Огледах се наоколо. Бяхме навън, под едно дърво. Земята под нас беше твърда и на буци от корени на стари дървета, по-малки и по-големи камъчета. Чувствах се мръсна и уморена от прекалено многото алкохол, който бях изпила.
— Наистина бих предпочела да загубя девствеността си в легло. Хубаво чисто меко легло. И мисля, че бих искала да съм трезвена.
— И аз, Кейти. Честно. — Усмихна ми се и сложи ръка на гърдите ми. — Колкото и да ми се иска да се нахвърля отгоре ти още в този миг, предпочитам да е хубаво. Освен това бих искал и двамата да сме достатъчно трезвени, за да го запомним.
— Мамка му! Колко е часът? — Хванах Уил за китката и я обърнах, за да видя часовника му. Но беше прекалено тъмно, за да различа каквото и да било на циферблата. — Циферблатът свети ли?
— Да. — Той повдигна китката си по-близо до лицето и натисна копчето. — Минава осем. Почти осем и половина е.
— Ау! Мамка му! — Станах и започнах да отърсвам дрехите си. — Мамка му! Мамка му! Мамка му! Много е късно. Трябваше да останем само един час. О, какво ни чака, когато се приберем у дома! Хайде! — Хванах го за ръката. — Трябва да взема Рейчъл. Трябва да си тръгнем. Веднага!
Но не можах да я намеря вътре. Огледах хората, които танцуваха, и не я видях. Огледах групичките покрай стените. Намерих Карли и я попитах дали я е виждала, но тя поклати глава, вдигна рамене и разсеяно заоглежда бараката. Беше очевидно, че е пияна, и се бе сгушила до едно момче, което не разпознах. Не беше сред приоритетите й да търси Рейчъл.