Красиво зло
- Автор: Джеймс Ребека
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-954-8657-12-9
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Красиво зло». Краткое содержание книги:
Зад фасадата на безгрижна купонджийка обаче се крие огорчена, плашещо жестока млада жена, готова да разруши живота на всеки. И когато Катрин разкрива тъмното й минало, става ясно какво се е случило в нощта, в която Рейчъл е убита.
Психотрилърът завладява с мистериозна атмосфера и процеждащо се чувство за неизбежен фатален край. От силното начало до шокиращата кулминация той разгръща натрапчива история, в която хора, причини и обстоятелства не са такива, каквито изглеждат
— Много си мила, Катрин. — Гласът на Роби е тих, сънлив.
— И ти си много мил, Роби.
— Само ако те бях срещнал по-рано. Преди да срещна Алис — казва той, хваща ръката ми в тъмнината и здраво я стиска. — Можехме да… можеше да…
Не довършва.
— Да — съгласявам се сънено, — знам.
Седемнайсета глава
— Страхотни са, нали?
Филипа се взира в групата на брат си. Сияе от гордост и раменете й помръдват в такт с музиката.
— Фантастични са — кимвам и се усмихвам с колкото се може повече ентусиазъм.
Наистина са такива. Всички са талантливи музиканти и репертоарът им е добре отработен, лее се плавно. У него има нещо фолклорно, което се слуша по-лесно от рока, който обикновено очаквам с удоволствие от група на живо. Аз обаче имам ужасно главоболие и наистина искам да съм си у дома, в леглото, Филипа дойде вкъщи по-рано вечерта, за да ме вземе. Толкова се радваше на предстоящата вечер, че не исках да я разочаровам. Надявах се главоболието ми накрая да отмине, но то само се усили. А Филипа се бе погрижила да получим най-близката маса до сцената, така че музиката е прекалено висока, отекваща, болезнена.
Брат й, Мик, свири на барабаните. Много е привлекателен по един хладен резервиран начин — за цялата вечер не го видях да се усмихне нито веднъж. Има бледа кожа, също като Филипа, и дълга черна коса, която пада в очите му. От време на време го улавям да гледа озадачено към нашата маса. Несъмнено се чуди кое е странното момиче със сестра му.
По време на почивката на групата Мик идва и застава до нас.
— Здравей, Пип — докосва Филипа по рамото. Поглежда към мен. Изражението му е студено и неприязнено. Усмихвам се, но той отклонява погледа си обратно към сестра си.
— Здрасти. — Тя поема ръката му. — Това е Катрин. Разказах ти за нея, помниш ли?
— Да. — Мик кимва, все още без да се усмихва, и за частица от секундата поглежда към мен. — Здравей.
Не съм в настроение да търпя такава враждебност и изобщо нямам желание да се опитвам да го очаровам.
— Здравей — отвръщам със същата студенина като него, извръщам се и без интерес започвам да оглеждам бара.
— Катрин има главоболие — обяснява Филипа.
Поглеждам я изненадано и се намръщвам. Не съм й казала за главоболието и не съм сигурна откъде знае, а освен това съм малко раздразнена, задето мисли, че неприветливостта ми има нужда от обяснение. Грубият е брат й, а не аз. Аз само му отвръщам със същото.
Филипа се привежда напред и слага ръка върху моята с топла усмивка.
— Ако искаш, Мик може да те отърве от него.
— От кое?
— От главоболието — казва Мик и ме поглежда. — Стига да пожелаеш.
— Какво? — Поклащам глава, внезапно убедена, че иска да ми предложи наркотици. — О, не, благодаря. — Вдигам чашата с лимонада. — Утре трябва да уча. Изпити.
— Няма предвид наркотици, ако това си мислиш, глупачето ми — смее се Филипа, прочела мислите ми. — Може да го облекчи с масаж. Наистина действа. Удивително е. Пробвай.
Представям си как този странно неприветлив младеж разтрива раменете ми, докосва кожата ми и почти се разсмивам — мисълта е толкова абсурдна. Поклащам глава.
— Не. Ще се оправя. Благодаря все пак.
Но преди да съм осъзнала какво става или да имам време да реагирам, Мик вече е седнал на стола срещу мен и е уловил ръката ми между дланите си. Задържа я неподвижна с едната, а с пръстите на другата притиска силно меката плът между палеца и показалеца ми в малки кръгообразни движения. Плъзга палеца си нагоре по опакото на ръката ми и по пръста ми.
Всеки момент ще се разсмея. Тъкмо преди да се отдръпна и да заявя, че не вярвам в тези методи, Мик стиска ръката ми още по-силно и казва:
— Не още. — Усмихва се. — Дай му възможност да подейства.
И тази усмивка е най-вълшебната, най-преобразяващата, която съм виждала у някого. Съживява цялото му лице, същото, което допреди малко изглеждаше навъсено, мрачно и затворено, сега е топло, открито, нежно. Усмивката му е широка, зъбите бели и прави, а очите му — дълбоко разположени, кафяви и обградени от безумно дълги мигли. Красив е. Невероятно красив. Изведнъж разбирам със сигурност, че той е най-красивият мъж, когото съм виждала.
Удивително, но напрежението, стегнало слепоочията ми, сега намалява. Сякаш с всеки малък кръг, който очертава върху кожата на ръката ми, Мик изтегля болката, заличава я. Наблюдавам лицето му, докато той се е съсредоточил върху това, което прави. Вече не ме гледа, не се усмихва, а се взира в ръката ми и на лицето му се е появило сериозно, напрегнато изражение.