Красиво зло
- Автор: Джеймс Ребека
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-954-8657-12-9
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Красиво зло». Краткое содержание книги:
Зад фасадата на безгрижна купонджийка обаче се крие огорчена, плашещо жестока млада жена, готова да разруши живота на всеки. И когато Катрин разкрива тъмното й минало, става ясно какво се е случило в нощта, в която Рейчъл е убита.
Психотрилърът завладява с мистериозна атмосфера и процеждащо се чувство за неизбежен фатален край. От силното начало до шокиращата кулминация той разгръща натрапчива история, в която хора, причини и обстоятелства не са такива, каквито изглеждат
Но Рейчъл! Толкова доверчива. Така наивна. Никога не би си представила подобно нещо.
Не искаха да ме поглеждат или да говорят с мен, не искаха да рискуват да изпитат съчувствие.
— Страхувам се, Грант — казах. Гласът ми бе дотолкова променен от страха, че звучеше като глас на друг човек. — Моля те. Не може ли просто да ни заведете у дома? Моля те.
— Точно там ви водя. Боже, каква неблагодарност! Просто преди това ще направим едно малко отклонение. Ще се погрижим за някои неща. — Погледна през рамо към мен, усмихна се и намигна в жестока пародия на успокояване.
Беше очевидно, че той е главатарят. Беше спокоен и уверен, тананикаше си, докато шофираше, облегнал ръка на прозореца. Останалите момчета изглеждаха нервни, сковани, но не и Грант. Другите не говореха, не поглеждаха настрани, не показваха с нищо, че забелязват присъствието ми. Реших, че няма смисъл да се опитвам да го умолявам. Но беше очевидно, че другите не са нито толкова самоуверени, нито така сигурни като него. Може би знаеха, че това, което правят, е грешно. Може би щяха да се смилят над нас.
Най-благоприятната възможност бе фактът, че Грант просто се наслаждава да плаши хората и това пътуване е някаква извратена игра. След като получеше злобното си забавление, щеше да ни отведе у дома или просто да ни захвърли някъде — живи, здрави и недокоснати. Това бе най-доброто, на което можех да се надявам, най-положителният сценарий, който можех да си представя. Но в главата ми се въртяха и множество различни картини, по-зловещи сценарии, алтернативи, които изглеждаха по-вероятни — изнасилване, мъчения, убийство, — и внезапно всички те изглеждаха така ужасяващо вероятни, че се разплаках. Давех се в шумни ридания, тялото ми се тресеше, а дъхът ми излизаше с високо стържещо хриптене. Притиснах ръка към устата си, за да приглуша плача си — не исках да дразня никого, да им дам причина да изпитат неприязън, — но Грант се обърна, погледна ме, поклати глава и цъкна с език, сякаш бе разочарован.
— Какво има, принцесо? — попита той. — Нещата не вървят по план ли? Малкото момиченце на татко не получава това, което иска?
— Съжалявам — промърморих нелогично, притиснах устата си по-силно и се обърнах да погледна през прозореца към непознатия пейзаж. — Съжалявам.
Грант се изсмя гадно и плесна с ръка по волана.
— Съжалявала? — Каза го високо, агресивно. — Какви маниери има само! — Обърна се, погледна ме и се усмихна подигравателно. — Майка ти щеше да се гордее много.
Когато насочи вниманието си обратно към пътя, трябваше да изправи волана, защото колата се бе отклонила в насрещното платно. За миг предните фарове на идващ насреща автомобил светнаха през предното стъкло и ни заслепиха. Докато колата отминаваше, клаксонът й изсвири високо и продължително.
— Майната ти! — изруга Грант и показа среден пръст на тъмнината. — Майната ти! — изкрещя той.
За миг си пожелах да се бяхме блъснали — в най-голяма опасност щяха да бъдат пътниците отпред — и се замислих за възможността да се опитам да отвлека вниманието на Грант, така че наистина да се блъснем. Може би щяхме да се ударим право в друга кола или в някое дърво. С Рейчъл щяхме да имаме големи шансове да оцелеем. Може би тази алтернатива бе по-добра от това, да се оставим на милостта на Грант. Грант, който очевидно не бе наред с главата.
Но не, този план щеше да се осъществи прекалено трудно. Твърде рискован беше. А ако не успеех, което бе напълно вероятно, всичко щеше да стане само още по-лошо за мен и Рейчъл.
Можех единствено да чакам. Да чакам и да видя къде ни водят, какво са замислили. Да се опитам да избягам при първа възможност. И това нямаше да изглежда толкова трудно, така ужасяващо невъзможно, ако Рейчъл беше будна. Но тя бе дълбоко заспала или в безсъзнание, дишането й бе бавно и тежко и когато сложих ръка на коляното й и я ощипах колкото се може по-силно, тя дори не помръдна.
Деветнайсета глава
Филипа отива до тоалетната, а Мик ме целува — изненадващо, съвсем неочаквано и абсолютно прекрасно. Става от стола, навежда се през масата и долепя устни до моите. Целувката не е страстна, устата му остава затворена, но е нежна и продължава много по-бързо от невинна братска целувка. Това е целувка, която ми показва, че е заинтересуван, че е толкова привлечен от мен, колкото и аз от него.