Адвокатът с кучето

— Добре запознат съм с инцидента — каза той. — Видяхте ли доклада на главния следовател?

— Да… впечатляващо четиво.

Той се разсмя.

— Доста добре покрива задника на армията, а?

— Исках да знам какво е известно, но не е било написано. Ако е нужно, извън протокола.

— Хм — отвърна той. — Трудна работа.

— Ами ако говоря с шефа на Ърскин? — попитах аз, като в същото време прелиствах доклада. Намерих името. — Полковник Уилям Микелсън.

— Това мога да го уредя — каза генералът.

— Къде е той?

— През няколко врати надолу по коридора. Обадете му се утре.

— Благодаря. Ще го направя.

— Знаете ли, не бих го казал на Кевин, но мисля, че онова, което правят с Кели, е направо изумително.

— Аз също. Може би трябва да им кажем.

Той замълча за момент, може би обмисляше предложението ми.

— Не, не мисля.

— Не искаме да го окуражаваме, нали?

— Анди иска да говори с теб — каза Лори в края на четирийсет и пет минутния си разговор със Синди Сподек. През цялото това време игнорираше факта, че крача напред-назад и гледам красноречиво часовника си, за да й покажа с какво нетърпение чакам да се добера до телефона.

След кратка пауза Лори добави:

— Помоли да ти предам, че просто иска да побъбри с добър стар приятел, но сто на сто лъже.

След още една пауза се обърна към мен и заяви:

— Синди каза да предам на скъпия й стар приятел да целуне скъпия й дърт задник.

Пристъпих към нея и взех телефона.

— Синди, как си?

— Даваш ли си сметка, че ми се обаждаш само когато искаш нещо? — попита тя.

Синди е агент на ФБР и работи в офиса в Бостън. Засичали сме се по няколко дела през годините и се сприятелихме. Освен това доста често й се обаждам за информация.

— Имаш ли представа колко е нечестно? И как боли?

— Какво искаш, Анди?

— Нищо, но след като ме атакува по такъв несправедлив начин, се чувствам длъжен да си го върна.

— Като поискаш информация от мен.

— Именно. Миналата година имало бомбен атентат в Ирак, при който загинали седемнайсет души, сред които иракският министър на петрола и двама американски бизнесмени.

— Ирак ли? — учуди се тя. — Да не би да ставаш международен трън в задника?

— Аз съм гражданин на света. Току-що прочетох следствения доклад на Министерството на отбраната по инцидента. Близо седем хиляди страници е и не казва нищо.

— И какво?

— И предполагам, че по случая има и доклад на ФБР. Стандартна процедура е при убийство на американски граждани да се привлече и Бюрото, независимо къде се е случило. Искам да знам какво пише в него.

— И си мислиш, че ще ти пратя доклад на ФБР? Имаш топки като океански лайнери.