Адвокатът с кучето

— Бивам — отвърна Уили. — Всичко е точно.

Изведнъж осъзна, че са сами — другите сякаш се бяха изпарили. Искаше му се да започне направо, но Русо настоя да пият бира и да си припомнят старите времена.

Русо спомена само мимоходом нападението в затвора, но не пропусна да отбележи, че тримата съжалявали за стореното „до последния си ден“, който настъпил само два месеца по-късно.

— Е — каза най-сетне той, — какво мога да направя за теб?

— Миналата седмица убих един тип — рече Уили, но Русо изобщо не реагира. — Казваше се Рей Чайлдрес.

— Ти ли си бил? — попита Русо и се разсмя. — Чайлдрес се е забъркал с теб? Винаги съм си знаел, че е задник. Човече, от години разказвам на хората си как добре се справяш.

Уили беше доволен, че Русо познава Чайлдрес.

— Беше насочил пистолет към жена ми и се опита да открадне кучето ми.

— Кучето ти ли?

— Да. Трябва да разбера кой го е пратил и защо, за да се погрижа да не се случва отново.

— И мислиш, че знам? — попита Русо.

Уили сви рамене.

— Реших, че можеш да разбереш. Особено ако е замесен Петроне.

Русо реагира моментално при споменаването на шефа му.

— Това нямаше нищо общо с господин Петроне — каза той, после омекна и отново се разсмя. — Той дори не обича кучета.

Стана и протегна ръка, показвайки, че срещата им е приключила.

— Ще видя какво мога да разбера и ще ти звънна.

— Благодаря, мой човек. — Уили му даде една от визитките, които си беше направил, след като с Анди основаха фондацията „Тара“.

Русо я погледна.

— Спасяване на кучета? Какви са тези кучешки работи, с които се занимавате с онзи твой приятел адвоката?

Споменаването на Анди показваше, че Русо го е проучил.

— Трябва и ти да си вземеш куче — посъветва го Уили. — То никога не би ти въртяло номера.

Русо се усмихна.

— Никой не ми върти номера.

Министерството на отбраната сигурно плащаше на следователите си на страница. Двамата с Хайк четяхме доклада за „инцидента“ в Ирак. Написването му бе продължило цели пет месеца, а за отпечатването му сигурно е била изсечена цяла гора. Пристигна в канцеларията на съда в осем кашона, пълни догоре с хартия.

Избрах напосоки четири кашона, Хайк взе другите четири и се захванахме за работа, като от време на време спирахме, за да обсъдим прочетеното. Авторите на доклада очевидно бяха получили нареждане да не стигат до заключения и да използват колкото се може повече думи за целта.

— Боклук. Дивотия. Пълни глупости — каза Хайк, когато затвори последния том.

У Хайк има много черти на Уинстън Чърчил, а конкретното му изказване можеше да застане редом с онази реч, обещаваща „кръв, пот и сълзи“.