Потайно острие
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: paths of darkness #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-262-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Потайно острие». Краткое содержание книги:
Артемис Ентрери се завръща в Калимпорт, за да открие, че след заминаването му нещата са се променили и мястото му в неговия собствен свят съвсем не е така неоспоримо, както преди. Изкусно и неумолимо, мрачният елф Джарлаксъл изплита мрежата, която ще хвърли и над Повърхността, за да утвърди влиянието си там. Но съдбата и на доблестните войни, и на коварния наемник, и на безмилостния палач е направлявана от нещо общо — търсенето на собствения им път.
Само че не водят ли всички тези пътища до едно и също място?!
Магьосникът не довърши, видял Пери да се доближава до покрива и да прикляка, напрегнал и последното мускулче от тялото си. Явно бе открил подходящо място за засада, а и Ентрери, като по поръчка, сви точно в същата уличка.
— Може би трябва да го предупредим — предложи Гордиън и нервно прокара език по устните си.
— Ентрери е винаги нащрек — увери го Гуинта. — Несъмнено знае, че го наблюдавам — човек с неговите дарби не може да бъде следен по този начин, без да усети.
И като се изсмя, добави:
— Сбогом, Дог Пери!
Още докато магьосникът говореше, самонадеяният младок скочи от покрива, приземи се само на три крачки зад Ентрери и се озова до него толкова бързо, че почти всеки би рухнал прободен, преди да е разбрал какво става.
Почти всеки.
Когато Пери се нахвърли отгоре му с изваден меч, Ентрери рязко се обърна и с едно движение на лявата ръка, в която бе стиснал дългото си наметало, отби тънкото острие. Бърза стъпка напред, последвана от рязко спиране и натиск от страна на палача и ръката на противника му политна встрани. Ентрери мина под внезапно загубилия равновесие Пери, като не пропусна да забие камата си в подмишницата му. После се обърна, така мълниеносно, че Пери изобщо не успя да реагира, а Гуинта и Кадран едва можаха да видят какво точно става. Вече с лице към гърба на противника си, опитният убиец издърпа оръжието си и го прехвърли в лявата си ръка, като в същото време го сграбчи с десницата си за брадичката и заби крак в сгъвката на колената му. Пери политна напред, а изумрудената кама се заби в тила му и потъна дълбоко в мозъка.
Миг по-късно Ентрери издърпа оръжието си и пусна вече мъртвия мъж на земята, където веднага се образува локвичка кръв — всичко това, толкова бързо и ловко, че и капчица от нея не го опръска.
Смеейки се с глас, Гуинта посочи към другия край на улицата, където слисаният съюзник на Пери хвърли един-единствен поглед на Ентрери, обърна се и си плю на петите.
— Точно така — отбеляза магьосникът. — Нека из улиците се разчуе, че Артемис Ентрери отново е в Калимпорт.
Кадран Гордиън дълго се взира дълбоко замислен в мъртвия убиец, присвил устни така, че пищните му, къдрави мустаци щръкнаха на една страна. В началото се бе поколебал дали и сам да не тръгне след Ентрери и сега бе напълно поразен от невероятното му умение. До този момент не го бе виждал в действие и внезапно осъзна, че славата на палача бе повече от заслужена.
Само че Кадран Гордиън не беше Дог Пери и за разлика от самонадеяния глупак бе много по-опитен. Може би наистина трябваше да посети някогашния крал на наемните убийци.
— Превъзходно — разнесе се гласът на Шарлота и изведнъж лицето й се появи в голямата кристална топка. — Басадони паша каза, че ще остана впечатлена. Колко добре се движи!
— Да накажа ли гилдията на Боду, задето наруши заповедта? — попита Гордиън.
— Забрави за тях — отвърна Шарлота и се доближи още малко, а очите й искряха от възхищение. — Сега трябва да насочим всичките си усилия към него. Да го открием и да го привлечем на наша страна. Нека намерим работа, достойна за Артемис Ентрери.
Дризт откри Кати-Бри да седи на края на каруцата. Риджис се бе настанил до нея, притиснал парче плат до лицето й, а Бруенор ядно крачеше напред-назад, като размахваше брадвата си и сипеше порой от цветисти ругатни. Елфът веднага се досети какво се бе случило, поне в общи линии, и като се замисли, установи, че не е особено изненадан от избухването на Уолфгар.
— Вината не е негова — опитваше се да успокои баща си Кати-Бри.
И тя бе сърдита, ала също като Дризт по-добре разбираше терзанието на варварина.
— Мисля, че дори не ме виждаше — продължи тя, обръщайки се най-вече към елфа. — Според мен отново се бе върнал в Бездната, при Ерту и неговите мъчения.
Дризт кимна:
— Също като в началото на битката с великаните.
— Значи смяташ да го оставиш така? — изрева Бруенор. — Мислиш си, че не трябва да го държим отговорен? Ха! Такъв бой ще му хвърля, че годините в Бездната ще му се сторят като песен! Иди и ми го доведи, елфе! Доведи го да се извини на момичето. После ще се извини на мен. След туй ще му прасна един, та да си поспи хубавичко и да си помисли какво е сторил!