Потайно острие

— Държи го под око?

— Ловува — уточни магьосникът и Гордиън нито за миг не се усъмни в думите му — Гуинта бе прекарал целия си живот, наблюдавайки другите, и сега бе в състояние да предскаже действията им с поразителна точност.

— Но защо Боду е готов да рискува всичко, само и само да убие Ентрери? — Няма как да не е чул нареждането ни, още повече, че отношенията между неговата гилдия и палача не са никак лоши.

— Грешиш, ако смяташ, че Боду знае нещо за това — обясни Гуинта. — Виждал съм този убиец и преди. Дог Пери, така се казва, макар сам да се нарича. Сърцето.

Прякорът се стори познат на Гордиън:

— Заради обичая му да изтръгва все още биещото сърце от гърдите на противниците си — спомни си той и кимна — сега всичко се изясняваше. — Дързък млад главорез.

— Напомня ми на някого, когото познавам — лукаво каза магьосникът и хвърли поглед на Кадран, който се подсмихна в отговор.

Така си беше — Дог Пери доста приличаше на самия него като по-млад, самоуверен и изкусен. Разбира се, времето го бе по обуздало, макар мнозина да смятаха, че все още не е достатъчно смирен. Гордиън се вгледа изпитателно в Пери, който тъкмо се прокрадваше по края на един покрив. Да, между тях двамата наистина съществуваше прилика, макар че на убиеца на Боду му липсваше шлифовка, а и здрав разум — дори на млади години, колкото и да бе самонадеян, Кадран надали би предприел нещо срещу човек като Артемис Ентрери толкова скоро след завръщането му в Калимпорт и очевидно, без особена подготовка.

— Сигурно има съюзници наблизо — подхвърли Гордиън на гадателя. — Огледай и другите покриви. Не вярвам да е толкова глупав, че да тръгне след Ентрери сам.

Гуинта разшири обхвата на магическото си наблюдение — тук беше Ентрери, който крачеше със сигурна стъпка по широката улица, виждаха се и мнозина от обитателите на онзи квартал, ала никой, за когото да се знае, че има каквато и да било връзка с гилдията на Боду или с Дог Пери.

— Ето го! — възкликна Гуинта след малко и посочи друг силует, който се прокрадваше из сенките и очевидно следваше пътя на Ентрери, само че от съвсем безопасно разстояние. — Мисля, че е и той е от хората на Боду.

— Сякаш никак не му се ще да се включи в битката — отбеляза Гордиън.

И наистина, всяка стъпка като че ли костваше на непознатия огромни усилия. Не само че вече бе далеч зад палача, но и продължаваше да изостава с всяка крачка, дотолкова, че ако сега захвърлеше всяка предпазливост настрани и се втурнеше след Ентрери, той изобщо нямаше да го забележи.

— Може би просто наблюдава — предположи Гуинта и отново насочи кристалната топка към двамата убийци, чиито пътища като че ли скоро щяха да се пресекат. — Следва съюзника си по заповед на Боду, за да види как ще се справи. Каквато и да е целта му, ако възнамерява да помогне на другаря си, ще трябва да побърза. Битките на Ентрери обикновено приключват доста бързо, а по всичко личи, че…