Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
И постави ръка върху Mundus Subterraneus.
Сейчан се настани до Лена.
— Кой всъщност е този свещеник? Никога не съм чувала за него.
Роланд се усмихна и отвори голямата книга. Грей знаеше, че Роланд е бил извикан на обекта поради големите си познания за йезуитския свещеник. Ако някой знаеше как е свързано всичко това, това бе този човек.
Свещеникът спря на страница с портрета на мъж с роба и шапка на главата и заговори с ясно доловимо уважение:
— Мнозина смятат отец Кирхер за Леонардо да Винчи на своето време. Бил е истински ренесансов човек с интереси в много области — биология, медицина, геология, картография, оптика, дори инженерство. Но сред най-големите му страсти били езиците. Той пръв осъзнал, че има пряка връзка между древния египетски и съвременния коптски. Дори написал дебели томове върху египетските йероглифи. По-късно започнал да вярва, че езикът им е изгубеният език на Адам и Ева, и дори изсякъл свои йероглифи върху няколко египетски обелиска в Рим.
Интересът на Грей към свещеника се засили. Той се загледа в изражението му, в замислените му очи, и за миг отново се сети за стария си приятел монсеньор Вигор Верона. Двамата, макар и разделени от векове, спокойно можеха да минат за братя — и може би бяха такива в известен смисъл. И двамата бяха духовници, стремящи се да разберат Божието творение не само от страниците на Библията, но и чрез изследване на природата.
— Накрая отец Кирхер основал към Ватиканския колеж музей, в който работел и преподавал — продължи Роланд. — Museum Kircherianum имал колосална колекция от антики, както и огромна библиотека, и пазел някои от собствените му изобретения. За да ви дам някаква представа за мястото — и за значението на Кирхер за неговото време — ето една гравюра на музея.
Роланд бръкна отново в папката и извади друго изображение.
Грей разгледа изображението на огромното помещение, съдържащо делото на живота на един човек. Трябваше да признае, че изглежда внушително.
Сейчан не беше толкова впечатлена.
— И как един йезуитски свещеник се е озовал на такова затънтено място в Хърватия?
Роланд поклати глава.
— Всъщност никой не знаеше, че е бил тук. Според собственото ми проучване за дисертацията ми за отец Кирхер той е пристигнал в града през пролетта на 1669 година, за да следи укрепването на катедралата в Загреб.
Грей си спомни, че бе зърнал високите готически камбанарии на въпросната катедрала на идване. Нямаше как да бъдат пропуснати, тъй като бяха най-високите постройки в града.
— Поради постоянната османска опасност по онова време — обясни Роланд — около катедралата били вдигнати крепостни стени. Отец Кирхер лично бил призован от императора на Свещената римска империя Леополд I да помогне с построяването на кула от южната страна, която трябвало да служи като наблюдателен пост. Но при проучванията си открих несъответствия в историята, доказателства, че отецът е изчезвал за цели седмици, докато е работел тук. Сред местните се носели слухове, че Кирхер може да е бил извикан от императора с някаква друга цел и че наблюдателната кула е само прикритие за нещо друго.
— Мотив, който вече може и да не е тайна — каза Грей, като кимна към дневника. — Но дори някой да е открил пещерата с кости и картини, защо му е трябвало на императора да вика точно отец Кирхер, за да я проучи?
— Не мога да кажа със сигурност, но почитаемият отец е бил известен с интереса си към фосилите и костите на древни хора. — Роланд продължи да обяснява, докато преглеждаше страниците на Mundus Subterraneus. — Този труд на отец Кирхер покрива всеки аспект на земята, от геология и география до химия и физика. Отец Кирхер бил вдъхновен да започне работа по него, когато посетил Везувий малко след изригването му през 1637 година. Дори се спуснал с помощта на въжета в димящия кратер, за да научи повече за вулканичните процеси.
„Определено се е потопил в работата си“ — помисли Грей.
— Отец Кирхер заключил, че земята е пронизана от огромна мрежа подземни тунели, извори и водоеми с размерите на океани. Докато проучвал подземния свят, той събрал и хиляди фосили и документирал находките си.
Роланд спря на една страница с рисунки на вкаменелости на риби.
— Има страници и страници с подобни рисунки — добави той. — Но отец Кирхер открил също и пещери с големи кости в северната част на Италия. Били бедрени кости на мамути, но той погрешно ги приписал на някакъв вид гиганти, бродили по земята заедно с първите хора.