Съкрушени
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #13
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-619-165-015-6
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съкрушени». Краткое содержание книги:
В Роузууд е пролет, което значи ледено соево мляко, свеж маникюр в блещукащи пастели и… училищен бал. Но докато всички останали обръщат дърво и камък в търсене на идеалното облекло за бала, Хана, Спенсър, Емили и Ариа са заети с друг вид лов: търсят А.
Хана превръща кампанията си за спечелване на титлата „Кралица на бала“ в пламенен доброволчески труд в клиниката по изгаряния, където се съвзема една от жертвите на А.
Емили копае из миналото на А. в психиатричната клиника, което дава доста смахнат ефект.
Спенсър наема частен детектив, за да издири онзи, който издирва нея. Но когато техните сесии стават твърде частни, двамцата май забравят да си отварят очите за А.
Ариа пък се тревожи, че А. е дори по-близо, отколкото тя си мисли. Когато тъмната й тайна от Исландия най-после излиза на светло, тя открива, че може би — само може би — единственият човек, от когото се е опитвала да скрие истината, е знаел всичко.
Сладките малки лъжкини най-сетне подемат борбата срещу А. Но каквото и да предприемат, А. винаги се оказва една стъпка пред тях, готов да съкруши момичетата напълно.
— Здрасти — отвърна смутено Хана, която не искаше да се приближава твърде до нея.
— Приятел ли ти е?
Пациентката, която имаше изрязани дупки в марлята, за да може да вижда, посочи към Греъм. Хана се изкашля смутено.
— Може да се каже.
— Когато пристигна, беше много зле — прошепна момичето. — Изобщо не беше идеален като мен. — Тя прокара ръка по тялото си в стил асистентка на фокусник, след което се засмя.
Хана се зачуди дали да се присъедини към смеха. Тя погледна към торбичката на катетъра, който излизаше от слабините на момичето, след което извърна очи.
— Няма проблем. И на мен не ми харесва да я гледам. — Момичето избута торбичката под завивките си. — Лекарите ми приказваха разни глупости, че е магическата торбичка на някаква фея и други такива. Все едно съм някоя седемгодишна. Повярвай ми, единствените феи, които съм виждала тук, е когато ми дават оксикодон.
Този път вече Хана се разсмя.
— Когато аз съм вземала оксикодон, никога не съм виждала феи — рече замислено тя, — но ми звучи страхотно.
— Може би защото не си имала на системата копче, което го вкарва директно във вените ти, когато имаш нужда. — Момичето й показа малкото бутонче, прикрепено на въженце, което лежеше до него на леглото. — Не знаеше ли, че са обявени за аксесоар номер едно за тази пролет?
— Четох за това във „Воуг“ — изкиска се Хана. — Това копче Шанел ли е?
— Разбира се — отвърна момичето с високомерен тон. — Получава се след записване и чакане, но за мен — винаги най-доброто.
— Несъмнено — отвърна Хана, хилейки се.
— А това видя ли? Чорапи „Миу-миу“! — Момичето изпъна краката изпод одеялото. И наистина на тях бяха обути кашмирени чорапки с избродирано на пръстите Миу-миу лого.
— Откъде ги взе? — попита впечатлена Хана. Те изглеждаха топли и модни.
— Готиният санитар ми ги даде. Нали се сещаш, онзи с бръснатата глава?
Хана се опули. Тя беше сигурна, че момичето говори за младежа, върху който тя едва не бе разсипала подлогата предишния ден.
— Наистина ли?
Момичето се изсмя.
— Де да беше така. Страхотен е, нали? В дните, в които ме къпе, направо се раждам.
— Каква си късметлийка! — изписка Хана, но бързо затисна устата си с длан. Нима току-що бе нарекла една жертва на пожар късметлийка?
В коридора се разнесе звън и от говорителя се разнесе глас, който викаше един от лекарите.
— Как се казваш? — попита момичето. — Досега не съм те виждала — а аз щях да те запомня. Ти си най-яката доброволка, която сме имали.
— Благодаря — отвърна тихо Хана. — Името ми е Хана.
— Аз съм Кайла Кенеди. Може би като се измъкна оттук, ще се видим и ще купонясваме заедно.
Хана повдигна вежди.
— Да се измъкнеш оттук?
— О, да. — В гласа на Кайла прозвуча игрива нотка. — Разработила съм няколко тайни операции на ум. Смятам да се измъкна, докато никой не гледа и да се втурна като вихър към реалния свят.
Тя протегна превързаната си ръка. Хана колебливо я пое, после отново погледна към лицето на Кайла. Виждаше дългите мигли под превръзката, но не можеше да каже какъв е цветът на очите й. Въпреки това се почувства добре, когато момичето каза, че е готина. След миг осъзна, че си мислеше същото и за Кайла.
— Хана? — Шон се появи в края на коридора. — Има разлята течност в съседния коридор. Ще се погрижиш ли?
Хана тежко въздъхна.
— По-добре да вървя — каза тя на Кайла.
— Не се притеснявай — отвърна момичето. Бинтованата й ръка се блъсна в китката на Хана. — Надявам се, че пак ще се видим.
— Определено — отвърна Хана.
Тя се беше отдалечила само на няколко крачки, когато Кайла я повика по име. Хана се обърна. Девойката седеше леко надигната в леглото и сочеше към санитаря с бръснатата глава и страхотното тяло. Когато той мина покрай нея, тя се престори, че го плесва по задника. Хана се засмя толкова силно, че една възрастна дама, която лежеше в леглото си в коридора, подскочи и изписка. Хана и Кайла се погледнаха многозначително — е, поне доколкото успя Кайла под превръзките си. А след това започнаха да се смеят още по-силно.
15.
Нагоре по течението без гребло
Следобед на следващия ден Емили зави към мола „Кинг Джеймс“ с разтуптяно сърце. Когато огледа впечатляващите входни врати, тя не видя Айрис да я чака вътре, както се бяха разбрали.