Смъртоносно [calibre 1.30.0]

— Имат доказателство, че точно ти си човекът, който би могъл да направи нещо такова. Например, да си блъснала някакво момиче от ски лифта?

Ариа скочи. Ставаше дума за инцидента с Клаудия. Как беше научила Фуджи за това? Но в този миг се досети: имаше го в едно от съобщенията от А. А Ариа беше предала всичките на полицията.

Тя притисна длан към устата си.

— Имат показания на очевидци, че ти, Спенсър, си нападнала някакво момиче на име Келси Пиърс на училищното парти преди няколко месеца — каза мрачно господин Годард, поглеждайки в записките си. — Бо Бразуел се съгласи да свидетелства. А сега госпожица Пиърс е в психиатрична клиника.

— Но не заради мен — избъбри Спенсър. Брадичката й затрепери.

След това Годард погледна извиняващо се към Емили.

— Някой на име Маргарет Колбърт може да свидетелства за твоите криминални прояви.

Емили примигна.

— Майката на Айзък? Т-тя ме мрази!

— Тя твърди, че си опитала да продадеш бебето си. — Той леко изви глас в края на изречението, правейки го да прозвучи като въпрос.

Емили посърна. Лицето й пребледня.

Годард отново погледна към записките си.

— Сигурен съм, че издирват хора, които смятат, че вие, момичета, сте емоционално нестабилни. — Той се обърна към Хана. — Разбрали са, че си откраднала от парите за кампанията на баща ти, за да подкупиш някого.

Хана изписка.

— Баща ми ли им го е казал?

— Не е било необходимо. — Годард се почеса по носа. — Имало го е на телефона ти. Но разполагат и с друго срещу теб. След смъртта в клиниката по изгаряния, полицията направи пълно разследване, включително разпита очевидци за това кой е влизал и излизал от стаята на Греъм Прат. Според немалко хора ти си била последната при него, преди да получи фаталния си припадък.

Хапа се отдръпна назад.

— Не съм го убила!

Годард кимна.

— Те си мислят, че Греъм може да е видял как Ариа поставя бомбата в трюма на кораба. Можете да изгубите много, ако бе останал жив.

— Не съм взривявала онзи кораб! — извика Ариа.

— Вече си признала, че си била долу. — Годард изглеждаше отчаян. — Дори се опитват да те свържат с нападението над Ноъл Кан. Господин Кан очевидно е работил заедно с Фуджи по случая Табита. Трябвало е да го разкараш от пътя си.

Ариа се хвана за главата.

— Ноъл не е изпращал онези имейли на Фуджи — някой беше хакнал акаунта му. Фуджи разговаряла ли е изобщо е Ноъл или просто си е измислила всичко?

Годард сви рамене.

— Вероятно по малко и от двете. Вижте, това са само доказателствата, които склониха да споделят с мен. Кой знае с какво разполагат още, с неща, които не искат да узнавам.

Хана въздъхна.

— И въпреки това не виждам смисъл. Не сме убивали Табита. Някой друг го направи.

— Откъде са толкова сигурни в това? — попита Ариа, надявайки се, че гласът й е прозвучал спокойно. — Ние се тревожехме, че А. може да направи нещата да изглеждат така, сякаш ние сме виновни. И да, наистина я бутнахме — Фуджи го знае. Но когато слязохме долу, на плажа, за да я спасим, тя беше изчезнала. А. я беше завлякъл някъде.