Смъртоносно [calibre 1.30.0]

— Обажда се отново Спенсър Хейстингс — каза тя след сигнала. — Просто проверявам дали са осигурени охранителни мерки за приятеля ми Чейс — наистина се притеснявам за него. Освен това си мисля, че и сестра ми ще има нужда. Нали получихте верижката с емблемата на „Акура“? А писмото ми?

Предишният ден, тъй като изпращането на имейли беше твърде рисковано, тя отнесе на ръка в офиса на Фуджи едно писмо, в което описваше връзки и изводи. Като например как Али и/или помощникът й са били в Ню Йорк няколко месеца по-рано, когато Спенсър, майка й, господин Пенитисъл и неговите син и дъщеря бяха посетили града — Спенсър беше получила съобщението от А. буквално в секундата, когато господин Пенитисъл я беше заварил в леглото със сина му Зак. Може би А-отборът също беше отседнал в хотел Хъдсън. Може би щеше да е полезно да проверят пътническите декларации за влака „Амтрак“ от тези дни.

— Моля ви, обадете ми се при първа възможност — изчурулика Спенсър. След това затвори и зави към „Роузууд Дей“. След като паркира колата, тя слезе и тръгна през мократа трева към детските люлки, където винаги се срещаше с приятелките си — известно време не бяха разговаряли за А. и може би сега беше моментът. Емили мързеливо се полюшваше на люлката и краката й се търкаха по земята. Ариа издърпа един конец от качулката на яркозеленото си яке. Хана се оглеждаше в кръглото огледалце на пудриера „Шанел“. Това бе една от онези красиви пролетни утрини, когато буквално всички гимназисти се мотаеха из двора преди първия звънец.

— Нещо ново? — попита Спенсър, когато стигна при приятелките си.

— Ами, Шон Ейкърд официално е добавен към преследвачите — промърмори Ариа. Тя посочи групата ученици на стълбището. Шон и Клаудия Хууско, ученичката на разменни начала, която бе отседнала у семейство Кан, ги гледаха. Когато забелязаха, че вниманието на момичетата е насочено към тях, те бързо извърнаха глави.

— Може би Шон отново те харесва, Хана — подразни я Емили.

— Или може би причината са онези слухове за самоубийството ни. — Ариа погледна към Хана. — Онзи ден Шон ми даде една брошура за някаква помощна група към църквата му. Гледаше ме така, сякаш още там, на място, ще си прережа вените.

Хана завъртя очи.

— Вече взе да ми писва от тези слухове.

Спенсър наведе главата и настрани.

— Чудя се дали ченгетата са разпитвали Шон заради Кайла.

Хана сви рамене.

— Бяха напъплили цялата клиника. Сигурно са го питали.

Ариа се почеса по брадичката.

— Може пък Фуджи да се е изпуснала и да е признала, че Кайла всъщност е Али.

Спенсър сви устни.

— Мислех, че иска това да остане в тайна. Да не подплашат хората, преди да са я открили.

— Може би това означава, че са я открили — рече въодушевено Хана.

Устните на Ариа се разтеглиха в замечтана усмивка.

— Можете ли да си го представите, мацки? Али зад решетките. Този път завинаги.

Всички замълчаха, наслаждавайки се на мисълта. Спенсър си представи как Алисън, облечена в затворнически гащеризон, поставя печати на регистрационни табели, охранявана двайсет и четири часа дневно. Кучката със сигурност си го заслужаваше.