Смъртоносно [calibre 1.30.0]

Към съобщението беше прикрепена снимка в Инстаграм. Емили очакваше да види кадър от фалшивия клип, но вместо това се появи тъмна нейна снимка на дансинг. Емили държеше в ръката си чаша с шампанско. Красиво чернокосо момиче танцуваше с нея.

„Пегас“? Емили изпусна телефона в скута си. Нощта, в която бе отишла с Карълайн в бара. Танцът с Ривър. Кой я беше снимал и качил снимката? Али?

Пръстите й увиснаха над клавиатурата. Не е това, каквото изглежда! — написа тя. — Просто танцувахме. Обичам само теб, наистина.

Но Джордан не й отговори.

Домът на семейство Фийлдс беше студен и повечето лампи бяха угасени. Емили последва родителите си в кухнята и се озова очи в очи с Карълайн, която вадеше прибори и чинии от шкафчетата. За миг й олекна.

Но Карълайн дори не отвърна на погледа й.

— Взела съм китайско — обяви тя, тръсвайки голяма хартиена торба на масата.

Госпожа Фийлдс се намръщи.

— Колко струва…

— Няма проблем, мамо — прекъсна я Карълайн и остави вилиците на масата.

Емили взе няколко вилици от купчината и ги подреди по местата им. Тя погледна сестра си.

— Нали знаеш, е всичко това е голяма грешка? Някой ни е натопил за убийството на това момиче.

Карълайн се извърна настрани. Сърцето на Емили се сви.

Тя изчака всички да си вземат от спагетите ло мейн и пилето кунг пао, след което си сипа мъничка порция ориз и седна на обичайното си място. Единствените звуци, които се чуваха край масата, бяха дъвчене и стържене на ножове и вилици.

Тя затвори очи. Как може Фуджи да си помисли, че те са убили не само Табита, но и Гейл, и Греъм? И защо изведнъж се оказа толкова убедена, че Али е мъртва? Искаше й се да може да поговори с агента, но господин Хейстингс им беше забранил да разговарят с когото и да било, освен с правния им екип.

Тя реши да опита отново и се обърна към Карълайн.

— Всъщност ние мислим, че е Али. Тя е жива. Всъщност се страхувахме, че Табита Кларк е Али… но не беше и…

Карълайн погледна отчаяно към баща им.

— Татко, кажи й да престане.

— Карълайн, казвам ти истината. — Емили знаеше, че трябва да млъкне, но не можеше да контролира устата си. — Али оцеля. Наистина е тя.

Емили огледа семейството си с надеждата, че поне някой ще каже, че я разбира. Но всички просто гледаха в чиниите си.

На вратата се позвъни. Главите на всички се обърнаха към коридора и господин Фийлдс стана, за да отвори. Разнесе се тихо мърморене и входната врата се затръшна.

Емили стана от масата и надникна през прозореца. Два буксирни камиона бяха спрели на алеята. Един мъж в син гащеризон закачи волвото към единия камион, а друг, облечен с черно яке, направи същото с минивана. Господин Фийлдс просто стоеше на моравата с ръце в джобовете и изражение на отчаяние.

— Защо ни взимат колите? — извика Емили на майка си.

Отговор не последва. Тя се върна в стаята. Госпожа Фийлдс и Карълайн продължаваха да се хранят. Сърцето на Емили заби ускорено.