Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Той слезе и тръгна да обикаля хеликоптерите. Еър, Локхарт и другите минаха под витлото и бързо дотичаха до прозореца на Макайвър. Той не забеляза израза на лицата им и се усмихна радостно.
— Здравейте, как върви?
— Нека да направя останалото вместо теб, Мак — предложи Еър. — Имаме да…
— Благодаря, но аз се справям чудесно — отвърна Макайвър сухо, после каза в микрофона: — НТХ, изключвам двигателите. — Вгледа се в лицето на Локхарт и отново въздъхна. — Значи не съм в ред, така ли, Том? А?
— Не е това, Мак — бързо рече Локхарт. — Стреляли са по Дюк. — Макайвър ужасен изслуша разказа на Локхарт. — Сега е в болницата. Доктор Нът казва, че е възможно да е пробит белият му дроб.
— Всемогъщи Боже! Тогава го качете на 125, бързо, Джони, вземи…
— Не може, Мак — възрази Локхарт със същата настойчивост. — Перкото отмени заминаването на 125 до инспекцията на Киа — вчера Дюк опита какво ли не, за да го измъкне, преди да пристигнете, но Перкото е голям мръсник. Но това не е всичко. Мисля, че в Техеран са усетили нещо.
— Какво?
Локхарт му разказа за телексите и обажданията по радиостанцията.
— Сиамаки издърпал ушите на Перкото, като разбрал, че са го изработили. Аз хванах последното му обаждане — Дюк беше отишъл при моллата — и той се беше разбеснял. Казах му същото като Дюк и го пратих за зелен хайвер — обещах му, че ще му се обадиш, щом пристигнеш, но той е научил, че ти и Чарли сте освободили апартамента!
— Това е работа на онова копеле Али Баба! Сто на сто е техен агент — изпъшка Макайвър. В главата му забуча. Изведнъж забеляза мъничкия златен Свети Кристофър, който по навик закачаше за магнитния компас, когато летеше. Беше му подарък от Джени, първият й подарък, по време на войната, тъкмо след като се бяха срещнали — той във военновъздушните сили, тя в Женския корпус. „Само така няма да се загубиш — беше казала тя. — Не си много наред с ориентацията.“
Той се усмихна и я благослови.
— Първо ще се видя с Дюк. — Гледаше Есвандиари и Киа, които обхождаха редицата хеликоптери. — Том, вижте с Жан-Люк дали не можете да влезете под кожата на този педераст Киа, обсипете го с ласкателства, превъзнасяйте го с глупости — аз ще се върна при вас веднага щом мога.
Те тръгнаха веднага.
— Фреди, кажи на всички да се качат бързо и без много шум на борда, щом получим „окей“ за 125. Натоварен ли е всичкият багаж?
— Да, но какво ще правим със Сиамаки?
— Аз ще се погрижа за този педераст, ти тръгвай. — Макайвър забързано се отдалечи.
Джони Хог извика след него:
— Мак, само една дума насаме, колкото може по-скоро.
Безпокойството в гласа му го спря.
— Какво има, Джони?
— Спешно и поверително съобщение от Анди: ако времето се влоши, той може да отложи „Вихрушка“ от утре за събота. Вятърът се е променил. Ще има насрещен вятър вместо попътен…
— Да не искаш да кажеш, че не мога да различа югоизток от северозапад?
— Извинявай. Анди каза също, че понеже си тук, не може да ти даде право за решаващото „да“ или „не“, както ти е обещал.
— Правилно. Помоли го да даде това право на Чарли. Какво друго?
— Останалото може да почака. Не съм казал на другите.
Доктор Нът беше в болницата при Старк. Раненият лежеше на леглото с ръка в превръзка през врата и плътно бинтовано рамо:
— Здрасти, Мак, добре ли мина полетът? — попита той саркастично.
— Недей да започваш! Здравейте, докторе. Дюк, ще те измъкнем със 125.
— Не, и утре е ден.
— Утре си е за утре, а междувременно ти ще отлетиш на 125, за Бога! — каза Макайвър раздразнено. Облекчението от успешния полет и от това, че видя Старк жив, му пречеше да се контролира. — И не ми се прави на разбойник от Аламо.
— Какво знаеш ти за Аламо! — тросна се Старк. — И кой, по дяволите, си ти, че да ми се правиш на шериф?
— Ако не престанете, ще наредя да направят клизми и на двама ви — кротко се намеси докторът.
И двамата внезапно се разсмяха, но Старк изпъшка от внезапната болка.
— За Бога, докторе, не ме карайте да се смея…
А Макайвър каза:
— Дюк, Киа настоя да го придружа. Не можех да му кажа да се разкара.
— Сигурно — изсумтя Старк. — Как беше?
— О, супер.
— А вятърът?
— Никак няма да ни помогне утре, ако се задържи така — каза внимателно Макайвър. — Но може отново да се обърне също така бързо.