Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Старк беше видял снимката.
— Просто си помислих, че само след няколко дни щеше да стане на двадесет и четири. В известен смисъл е жалко, нали?
— Аллах наказа злото в него. Сега той гори в ада.
Северно от Ковис: 4,10 следобед.
206 летеше спокойно над възвишенията на Загрос. Макайвър управляваше, а Али Киа дремеше до него. Макайвър се чувствуваше много добре. Откакто бе решил лично да прекара Али Киа, беше като замаян. «Това беше идеално решение, единственото решение. Медицинското ми е невалидно и какво от това? Ние сме в бойна операция и трябва да поемем рисковете, а аз все още съм най-добрият пилот в компанията.»
Хвърли поглед към Киа. «Ако не беше такъв конски гъз, щях да те прегърна от радост, че ми даде повод.» Той се ухили и натисна предавателя.
— Ковис, обажда се Хотел Танго Иксрей на триста, насочваме се на 185 градуса на връщане от Техеран с министър Али Киа на борда.
— НТХ. Поддържай курса, докладвай на Далечния маркер.
Полетът и зареждането на международното летище в Исфахан минаха благополучно, като се изключи инцидентът след приземяването, когато възбудени Зелени ленти заобиколиха заплашително хеликоптера, въпреки че Макайвър имаше разрешение за кацане и зареждане.
— Свържи се и настоявай веднага да дойде контрольорът на летището — нареди вбесеният Киа на Макайвър. — Аз представлявам правителството!
Макайвър се подчини.
— От кулата казаха, ъъъ… че ако не заредим и не отлетим до един час, комитетът ще ни задържи. — После добави доволен, че предава такова съобщение. — Те… те казаха, че чуждите пилоти и чуждите самолети не са добре дошли в Исфахан, нито пък пълзящите кучета от подвластното на чужденци правителство на Базарган.
— Варвари, неграмотни селяндури — възмути се Киа, но чак когато отново излетяха невредими.
Макайвър чувстваше огромно облекчение, че му разрешиха да кацне на гражданско летище и не му се наложи да използва въздушната база, където зареждаше Локхарт.
Сега виждаше цялата въздушна база на Ковис. В далечния край на полето, близо до комплекса на компанията, видя 125 и сърцето му трепна. «Нали наредих на Старк» да измъкне момчетата рано!“ — помисли си той раздразнено.
— Тук контролната кула. НТХ, приземяване на хеликоптерна площадка 2. Вятърът от 135 градуса е 30 — 35 възела.
Макайвър виждаше Зелените ленти до главния портал и няколко близо до хеликоптерната площадка, там беше и Есвандиари с иранския персонал. Недалеч от тях се събираха и група пилоти и механици. „Делегацията за посрещането ми — помисли си той, като разпозна Джон Хог, Локхарт, Жан-Люк и Еър. — А Старк още го няма. И така, документите ми са нередовни. Какво могат да направят те? Аз съм с по-висок ранг, но ако от Иранската въздухоплавателна агенция разберат, могат да се разбеснеят!“ Вече беше приготвил тирадата си за този случай.
„Моите извинения, но поради неотложността на нарежданията на министър Киа трябваше да взема бързо решение. Разбира се, това вече няма да се повтори.“ И въобще нямаше да се случи, ако не беше „Вихрушка“. Той се наведе и разтърси Киа, за да го събуди.
— След две минути ще кацнем, ага.
Киа изтри умората от лицето си, погледна си часовника, стегна си вратовръзката, среса се и внимателно нагласи астраганената си шапка. Разгледа хората долу, почистените хангари и хеликоптерите, подредени в стройна редица — два 212, три 206 и два „Алуета“. „Моите хеликоптери“ — помисли си той доволно.
— Защо толкова закъсня полетът?
— Навреме сме, господин министре. Имаше малко насрещен вятър.
Макайвър се концентрираше върху кацането — то трябваше да бъде изпълнено добре. Както и стана. Есвандиари отвори вратата на Киа.
— Господин министре, аз съм Курам Есвандиари, шеф на „Иран Ойл“ в този район. Добре дошли в Ковис. Господин директорът Сиамаки се обади, за да се увери, че сме готови да ви посрещнем. Добре дошли.
— Благодаря. — Киа нарочно се обърна към Макайвър. — Пилоте, бъдете готов за излитане утре в десет нула нула. Може би ще пожелая да обиколя няколко петролни полета с негово превъзходителство Есвандиари, преди да се върнем обратно. Не забравяйте, че трябва да бъда в Техеран за срещата си с премиер-министъра в деветнадесет часа.