Венецът
- Автор: Унсет Сигрид
- Серия: Кристин, дъщерята на Лавранс #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-216-8
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Венецът». Краткое содержание книги:
Норвегия на XIV век. Далечна и непозната. Раздирана от междуособици във властта. И тиха и спокойна в отдалечените на десетки километри имения, където родовите закони стоят над кралските.
И все пак… Зад дебелите каменни зидове на господарските къщи, затрупани от сняг през половината година, задрямали в безкрайните северни нощи, горят любовни огньове и искри неподозирана страст. Едно крехко момиче, Кристин, дръзва да се опълчи срещу думата на баща си и да мине под венчило с мъжа, избран от сърцето, а не от семейството й. С Ерлен.
Годината е 1928-а. Шведската академия присъжда най-престижната награда за литература в света на четиридесет и шест годишната норвежка Сигрид Унсет, обосновавайки се: „… за впечатляващото пресъздаване на норвежкото Средновековие“. Шест години преди това е излязла от печат историческата трилогия „Кристин, дъщерята на Лавранс“, епохално произведение без аналог в световната литература досега. А осемнадесет години преди това авторитетно издателство е отхвърлило исторически роман на прохождащата писателка, съветвайки я да се насочи към по-съвременни теми.
Кристин дълго лежа будна, но не усети отново сладостния прилив, разнесъл се по тялото й, докато коленичеше пред олтара. Все пак топлината не я бе напуснала и тя отправи горещата си благодарност към Господ. Чувстваше се силна, докато се молеше за родителите си, за сестрите и си и за душата на Арне Юрдшон.
Мъчно й беше за баща й, за връзката помежду им каквато бе, преди в живота им да се появи Симон Андресьон. В душата й се надигна още по-силна нежност към баща й. Тази вечер синовната й обич изключваше любов и тревога за майка й. Кристин усещаше смътно, че Лавранс е понесъл много лишения в живота си. Спомни си старата, черна дървена църква в Гердарюд. На Великден тя видя там гробовете на трите си братчета и на баба си, истинската майка на Лавранс — Кристин Сигюршдатер, починала при раждането му.
Какво ли е довело Ерлен Никулаусьон в Гердарюд? Нямаше представа.
Не че Кристин продължаваше да мисли за него, но през цялото време споменът за тясното му тъмно лице и приглушения му глас дремеше някъде в сумрака извън светлия ореол, огрял съзнанието й.
Когато се събуди на следващата сутрин, слънчевите лъчи нахлуваха в спалнята. Ингебьорг й съобщи, че лично абатисата наредила на мирянките да не ги будят за сутрешната литургия. Дори обадили на Ингебьорг двете с Кристин първо да отидат да закусят. Радостта от жеста на абатисата стопли сърцето на Кристин: целият свят бе решил да я дари с добротата си.
3.
Селяните от областта Акер смятаха света Маргарита за своя покровителка и всяка година устройваха срещата си на двайсети юли, деня, в който се чества светицата. Тогава братята и сестрите от манастира се събираха до църквата в Акер с деца, гости и изобщо с простолюдието и слушаха литургията, отслужвана в олтара на света Маргарита, После тръгваха към залата за празненства до болницата в Хофвин. Там пиеха и се веселяха в продължение на пет дена.
Но понеже и църквата в Акер, и болницата в Хофвин бяха собственост на монашеската обител, а и мнозина от селяните в Акер обработваха земя, взета под аренда от манастира, се наложи обичаят абатисата и няколко по-възрастни сестри да почитат селяните с присъствието си в първия ден на пиршеството. А на онези от сестрите, които бяха в манастира само за да получат подходящо възпитание, а не да поемат по иноческия път, разрешаваха да придружават абатисата и да се включват в танцовата забава. Затова им поръчаха на празника да се облекат в светски дрехи.
Вечерта преди празничното честване на светицата в спалнята на девойките цареше оживление. Които се канеха да ходят на забавата, ровеха из сандъците си и си приготвяха премените, а клетите послушници изглеждаха сърдити и само ги наблюдаваха. Някои девойки бяха сложили гърнета върху комина и сега варяха отвари за бяла и мека кожа. Други забъркваха мазила, мажеха си с тях косите, разделяха ги на кичури, навиваха ги на кожени каишки, та после да се сдобият с красиви букли.
Ингебьорг извади всичките си дрехи, но не можеше да избере какво да си облече. Изключи зелената кадифена рокля, защото била твърде скъпа и изящна за пред селяни. До Кристин се приближи Хелга — една от сестрите, слаба и дребничка. Родителите й я обещали на Бог още от дете. Тя дръпна Кристин настрана и й прошепна:
— Ингебьорг сигурно ще се спре на зелената рокля и светлочервената копринена риза. Кристин, винаги си била добра с мен. Никак не подобава на послушница като мен да говори такива неща, но въпреки това ще ти го кажа. Онзи рицар, дето ви изпрати до манастира, си говори с Ингебьорг в църквата; той я причаква в клисурата, когато ходи при старицата Ингюн. Пита за теб и Ингебьорг му обеща да те заведе при него. Обзалагам се, че сега за пръв път чуваш за това, нали?
— Ингебьорг не ми е споменавала подобно нещо — отвърна Кристин.
Наложи се да стисне устни, за да не види сестра Хелга напиращата усмивка. Ето каква била значи тази Ингебьорг…
— Вероятно Ингебьорг много добре е разбрала, че не съм от жените, които тичат на среща с непознати мъже зад ъглите на къщите или зад оградите — гордо заяви Кристин.
— Май беше редно да премълча всичко това, не биваше да ти го казвам — заоправдава се сконфузено Хелга и двете се разделиха.
Цяла вечер Кристин се мъчеше да потисне усмивката си, когато някой погледнеше към нея.
На следващата сутрин Ингебьорг се помайваше и се разхождаше по долна риза из стаята. Кристин се досети, че приятелката й изчака първо тя да се облече. Засмя се мълчаливо, докато вадеше от сандъка си златистата си копринена риза. Досега не я беше обличала. Мекият ефирен плат се разля по тялото й, дрехата беше разкрасена със сребриста, синя и кафява коприна на врата и по гърдите, макар отворът на пазвата да не беше дълбок. Кристин си обу ленени чорапи и завърза малките виолетово-сини обувки, които за неин късмет Хокон бе успял да спаси в навалицата през онзи злощастен ден. Ингебьорг я погледна и Кристин се засмя: