Подземията на Чикаго

Куршумът свърши своята работа. Даниълсън лежеше мъртъв в краката ми.

Претърколих тялото и успях да измъкна ключа на белезниците от джоба му. Джиесемът ми изписука миг след като се освободих. Беше Елън Бразил.

— Трябва веднага да се махнеш от там! — напрегнато прошепна тя.

— Откъде?

— Те знаят, че си се прибрал у дома.

Промъкнах се до прозореца и надникнах през процепа на затворените капаци. Седанът още беше там, но празен. По-надолу се виждаха още две служебни коли, също празни.

— С колко време разполагам?

— Отначало бяха решили да те чакат да излезеш, но сега май са променили тактиката. Имаш пет минути, може би и по-малко. Тук е истинска лудница.

— Как са ме открили?

— Не знам. Даниълсън е корумпиран.

— Как разбра?

— Открили са доста пари в офшорната му сметка. Вероятно вече е напуснал страната.

Погледнах към увеличаващата се локвичка кръв под главата на агента и кимнах.

— Вероятно.

— Откриха и други неща, Майкъл.

— Какви неща?

— Не знам. Ние с Моли не можем да повярваме, но ти трябва да изчезваш от там.

— Пак ще ти се обадя. Гледай джиесема да ти е подръка.

Прекъснах връзката и отново надникнах през прозореца. Колите бяха все така празни. Отидох в кухнята, за да хвърля едно око зад блока. Още две коли, плюс трима агенти на алеята. Елън беше права. Крайно време бе да си тръгна.

Промъкнах се в коридора, отворих входната врата и притичах в апартамента на съседа. Насочих се към кухнята, но някъде по средата на коридора се сблъсках с Майки Сандърс, който изскочи от банята само по боксерки.

— Мръсно копеле! — изрева той и запрати по мен някакво доста дебело желязо, което профуча в опасна близост до главата ми и изтрещя на пода. Стрелнах се напред, извих му ръката и притиснах устата му с длан.

— Майки, аз съм! — изсъсках в ухото му аз, изчаках малко и предпазливо отдръпнах дланта си.

— Кели! Бях в тоалетната, когато чух някакъв шум в коридора.

— И по-рано ли беше тук?

— Колко по-рано?

— Преди половин час.

— Бях заспал. А ти как влезе?

— Дълга история. Ти нали имаш представа с какво се занимавам?

— Знам, че носиш патлак и си бил ченге.

— Точно така. Пред входа има едни гадни копелета, които всеки момент ще се качат.

Майки машинално се извърна към входната врата.

— Едва ли ще влязат при теб — успокоих го аз. — Не и без съдебна заповед.

— Ченгета ли са?

— По-скоро федерални — отвърнах аз и направих деликатна пауза.