Архивът на Берия
- Автор: Уильямс Алан Эмлин
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Стубел
- Переводчик: Валентин Кръстев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Архивът на Берия». Краткое содержание книги:
Таймс
През този ден написахме почти 20 страници, а по залез-слънце решихме да се почерпим с една разходка до Сиена. Седнахме в едно кафене с изглед към залятия от светлината на прожектори амфитеатър на площада с високата камбанария, която стърчеше като ръждивочервен молив в черното небе. Борис си поръча коктейл, който обаче се оказа приготвен с местно пенливо вино вместо с шампанско и той отказа както да го изпие, така и да го заплати. Избухна яростна разправия, в която аз не се намесих, тъй като предпочитах Борис да си го изкарва на непознати келнери вместо на литературния си сътрудник.
Работата продължи със същия темп близо месец, преди да се появят първите предизвестия за неприятности.
Лятото наближаваше и дните ставаха все по-горещи. И двамата бяхме почернели от слънцето — Борис в петнисто тухленочервено, като носът му се белеше на парцали и напомняше буца розов восък.
Книгата беше вече 120 страници, което според нашите намерения би трябвало да съставлява от една четвърт до една трета от цялото. Бяхме описали скъсването на Югославия с Москва, когато Берия с огромна енергия се заема да организира убийството на Тито — първоначално като инфилтрира агенти в обкръжението на маршала, след това чрез нападение над вилата му на остров Бриони и накрая с един отчаян опит да вдигне във въздуха яхтата му. Но всичко се проваля. Берлинската блокада претърпява фиаско. Надеждите във франция и Италия комунистите да победят по същия начин както в Чехословакия се оказват само една химера. У дома Сталин остарява и полудява, обзет от прогресивна параноя, и подобно на непоправим наркоман мечтае не само за все по-големи дози публична възхвала — „Правда“ го нарича „най-великият гений на историята“ и „сияйното слънце на човечеството“, — но и за още кръв.
Евреите и интелектуалците не са достатъчни. Идва редът на партийната номенклатура. И в тази отровна атмосфера се захваща онова, което е описано като „най-мрачната глава в следвоенната съветска история“ — Ленинградският случай.
Между края на 1949 и лятото на 1950 г. са арестувани и екзекутирани повече от хиляда изтъкнати ленинградски комунисти, а други хиляда потъват в неизвестност. На Берия е поверено изфабрикуването на необходимите обвинения и извършването на арестите. Установихме, че Ленинградският случай е доста подробно документиран, благодарение на „тайния“ доклад на Хрушчов пред XX партиен конгрес през 1956 г., както и на сервилните доноси от комунистически източници, порицаващи „отклоненията от социалистическата законност“.
Тогава дойдоха неприятностите. Цяла сутрин бяхме описвали обстановката през погледа на Берия: той проявяваше доблестта да си признае, че е използвал случая, за да разчисти стари сметки с комунисти, които са му били неприятни, или пък са знаели твърде много за него. По пладне аз прекъснах работата си, за да отида до Гайоле и да попълня запасите ни с провизии, преди да са затворили магазините. (Лакомията на Борис, съчетана с развихрената му гастрономическа фантазия, пресушаваше запасите за няколко дни и ние харчехме много повече от очакваното при селския ни живот, но Борис всеки път махаше безгрижно с ръка и измъкваше поредната пачка с банкноти по 10000 лири, като повтаряше, че ще се разплатя с него после, когато се сдобия със сметка в швейцарска банка.)
Когато се върнах, го заварих да клечи под едно маслинено дръвче съвсем гол, ако не се смята хавлиената кърпа, препасана около кръста му. Напомняше някакъв космат Буда, докато дъвчеше хляб и салам и час по час надигаше едно шише кианти в компанията на синьор Гоки. Ръкомахаше и крещеше нещо с пълна уста, без дори да вдигне очи, когато аз минах край тях и паркирах колата до къщата.
В крайна сметка с мъка успях да го накарам да ми помогне при пренасянето на провизиите в кухнята.
— Тоя нещастник, Гоки, е един много симпатичен изкукуригал идиот — каза той. — Членува в комунистическата партия.
— Срещат се и такива в Италия — казах аз, докато нареждах пилетата във фризера.
— Поне не одобрява съветското нахлуване в Чехословакия — продължи Борис, — макар че и това е така само защото ония в Рим са му го втълпили. — Той продължи да трополи насам-натам, докато поразтребихме кухнята и накрая заяви: — Ще си направим кафе. След това искам да обсъдя нещо с теб, Том. Един изключително интересен въпрос.
Той си наля пълна чаша с грапа, излезе навън и вдигна някакво снопче бележки от масата. Слънцето беше в зенита си и той ми кимна да отидем към басейна, където седна на ръба с крака във водата и се загледа в гигантското си отражение по вълничките.