Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Плутоний за Исус
Плутоний за Исус - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Плутоний за Исус

Электронная книга - «Плутоний за Исус». Краткое содержание книги:

Жесток терористичен акт … в най-големия супермаркет в Токио. Неизвестни престъпници затворили изходите и пуснали вътре отровен газ. В същото време по високоговорителите звучали проповеди на Тацуо Като — водач на сектата „Пътят на истината“… В мътна вода… ИТАР-ТАСС
По заповед на Главна прокуратура вчера беше претърсен московският филиал на сектата „Пътят на истината“. Конфискувани са големи количества психотропни вещества, оръжие и ценности. До приключване на случая Независимая газета
… командировам капитан Марк Майер в разпореждане на отдела за борба с организираната престъпност. (Из секретна заповед)
1 ... 44 45 46 47 48 49 50 51 52 ... 149
Перейти на страницу:

Вечерта двамата гости трябваше да отидат при Робинзон, който ги очакваше в резиденцията си.

2.

За срещата тръгнаха поотделно, такова бе желанието на домакина. Марк реши да не бърза много и пристигна три минути по-късно от определеното време. Пред блиндираната врата на апартамента стояха двама от биячите на Робинзон с бръснати вратове и широки рамене. В ярките им вносни костюми и пъстри ризи човек можеше да ги помисли за клоуни, ако не бяха напомпаните им плещи и суровите каменни физиономии.

С известна ленивост, но без излишни думи единият провери документите на Марк, а другият го обискира за оръжие, след което го пуснаха да влезе.

В хола, обзаведен със скъпи мебели и електроника, между другото бяха натрупани и някакви кутии. До богато сервираната маса седяха четирима души. Двамата бяха „свои“ хора, ако може така да се каже: Лисовски и Месхиев. А другите двама бяха възпълни, но все още яки мъже с тъмни от „лагерния“ загар лица и сини татуировки по ръцете. Малко припряно Лисовски се вдигна от стола и доста притеснен се обърна към седналия на дивана мъж с думите:

— Това е Бобров, Михал Михалич!

— Здравейте на всички! — учтиво, но с достойнство поздрави Марк присъстващите и погледна под око към домакина.

Той му заприлича на бивш борец, зарязал тренировките. Малките очички на простодушната му, дори леко селяшка физиономия се втренчиха в Марк, сякаш искаха да го пронижат. През отворената му разкопчана риза се виждаха космати гърди, върху които като на пухена възглавничка почиваше масивен златен кръст, закачен върху също толкова масивна верижка.

— Ха здравей, здравей, как те казваха…

— Бобров — лаконично отговори Марк.

— Е що си толкова важен бе, Бобров?

— Не съм важен, а сериозен.

— Айде бе?! Ми ако пийнеш, ще се отпуснеш ли?

— Ако ми сипете — ще пия.

— Кво ще кажеш? — обърна се Робинзон към приятелчето си. — Тоя май не е лапацало.

— Това се разбира най-добре, когато го пуснеш под високо напрежение! — мрачно възрази онзи.

— Абе, Глист, що го нервираш човека още от вратата? Я глей, дори Лисо взе да стиска кълки, като че му се допика по малка нужда!

При тези думи на домакина Лисовски пусна една измъчена усмивка.

— Я го дайте насам тоя генератор, дайте тук напрежението! — дръзко заяви Марк, като изгледа с презрение заядливеца пред себе си.

— Да не искаш да кажеш, че ще вдигнеш ръка на един признат бандит? — намеси се Робинзон и чак се наведе над масата, за да го погледне по-отблизо.

— О, в никой случай, бога ми! — възкликна Марк. — Само смятам, че по принцип бандитът не пуска високото напрежение лично, за тая работа си има горили.

— Точно така! — кимна Робинзон, като го разглеждаше с интерес.

— А за тях пък, мутрите де, смятам, че може, трябва и е полезно да се бият, защото стават по-зли, като кучетата! — допълни Марк.

— Голям образ си! — одобрително отбеляза Робинзон. — Дай си лапата! — подаде той ръка през масата.

Марк се поколеба — за да приеме тази особена чест, трябваше да се приближи към масата и да се наведе, при което някой от присъстващите можеше да си помисли, че се кланя и подмазва. Но после реши, че дотук се беше представил достатъчно добре, затова пристъпи напред и сложи едрата си десница в разтворената шепа на бандита.

Робинзон я стисна, но после поразхлаби пръсти и леко я обърна с дланта нагоре, а когато видя гладката й чиста кожа, подхвърли, без да се обръща към никого конкретно:

— Нежна ръчичка, пък и не мирише на барут…

— Не съм някой скапан пролетарий и не млатя с чука по цял ден. При това не всеки ден ми се отваря работа.

1 ... 44 45 46 47 48 49 50 51 52 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)