Плутоний за Исус

1.

За известно (и то съвсем неопределено) време капитан Марк Майер се превърна в Генадий Бобров, бивш наемник в няколко кавказки войни с прякор Секача. Подготовката му за тази необичайна роля не беше продължителна — нямаше време, — но Марк се надяваше, че за влизането му в престъпния свят в една от големите столични групировки ще допринесе неговият остър език, наситен с цветиста одеска духовитост, както и придобитата пак оттам безцеремонна самонадеяност — тоест качествата, които най-старателно, но напразно се беше опитвал да изкорени, след като облече полицейската униформа.

Сега походката на Марк-Генадий стана малко нахакана и разпусната, нехайна, но не защото искаше да подражава на бандитите, а по простата причина, че обикновено така стъпват хората, свикнали да очакват изненади. Добре, че не му се наложи да заучава съвременния бандитски жаргон и да подновява гардероба си. Истинският Бобров, скрит в следствения изолатор на Федералната служба за сигурност, не спадаше към признатите бандити и не се обличаше като баровец. Той все пак беше само един бивш армейски капитан, пълен несретник и бедняк, който бе повярвал, че парите носят щастие на всекиго и че, най-важното, не миришат. С известни уговорки и Марк смяташе, че парите действително имат голяма сила и власт, много по-силна дори от тази на диктатурата. И ако сега някой го попиташе: „Защо си се заврял при криминалните?“, Марк би свил рамене и би отговорил: „Кой за каквото е учил, брато!“