Платинената карта
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #70
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 978-954-729-226-0
- Переводчик: Ленко Веселинов
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Платинената карта». Краткое содержание книги:
Около две минути говориха спокойно, след това разговорът започна да се нагорещява. Акишин говореше възбудено, макар и тихо, кротките звуци, които издаваше, бяха замествани от активна жестикулация.
Събеседникът на Акишин, четкобрадият момък, се държеше външно спокойно, обаче ако се съдеше по крака му, който потропваше, както и по честото дърпане от цигарата, явно и неговите нерви бяха изпънати до предела. След като изпуши цигарата си до филтъра, той веднага запали нова.
— Спорят за нещо — изкоментира Филя. — Вероятно съвестта на Артур се е разбудила и той настоява този Андрей, който и да е той, да освободи сестра му.
Сева широко се усмихна.
— Да бе, отвори торбата. При тебе, Агеев, нещастието е, че прекалено идеализираш днешната младеж. А те са далеч по-твърди и решителни от нас. Между парите и сантиментите винаги ще изберат парите.
— Сигурно знаеш и за какво спорят — подкачи го Филя.
— Ако не знам, поне се досещам — отговори Сева. — Обсъждат как да изстискат повече полза от похищението на Вера. И по всяка вероятност мненията им не съвпадат.
Филя иронично изпръхтя.
— Я слушай, познавачо на човешките души, да не би случайно твоята фамилия да е Достоевски? — заядливо попита той.
— Фамилията ми все още е Голованов — спокойно отвърна Сева. — А това все пак означава нещо.
— Как не — кимна Филя. — Главата ти, Сева, наистина е голяма. Голяма като камбана и също толкова празна.
— Два на два — каза Сева, без да изпуска от погледа си Акишин и неговия събеседник. — Филя, май днес нещо си прекалено агресивен. Какво се е случило? Да не би пак да си се скарал с гаджето и да те е пратила да спиш на балкона?
— Много смешно — озъби се Филя. — С твоето чувство за хумор направо можеш да водиш „Смехопанорамата“. Достойна смяна на Петросян.
— За пръв път през живота си оценяваш моите достойнства според истинската им величина — парира Сева. — Чувствам се изключително удовлетворен.
— Аха — кимна Филя. — Особено ако се вземе пред вид, че аз съм първият човек на тази планета, който е открил в теб някакви достойнства. При това…
— Почакай — прекъсна колегата си Сева. — Струва ми се, че завършиха разговора си.
Артур Акишин гаврътна бирата си и стана. Четкобрадият му каза нещо, но Акишин решително завъртя глава. Тогава четкобрадият сви рамене, бръкна в джоба на якето си, извади някакъв малък предмет и го пъхна в джоба на якето на Акишин. Акишин презрително погледна към издулия се джоб, но не каза нищо.
Четкобрадият подаде ръка на Артур. Той с инстинктивно движение скри ръка зад гърба си, но след това се осъзна и очевидно преодолявайки нежеланието си, стисна ръката на своя събеседник.
След това се обърна и с бързи крачки се отправи към вратата. Четкобрадият се извърна и внимателно го изгледа, като че ли искаше да е сигурен, че Акишин наистина излиза навън, а няма да влезе в тоалетната или кухнята.
— Ще отида да сменя моя агент — каза Филя, стана от масата, намигна на Сева и също се отправи към изхода на кафето с бавна, клатушкаща се походка.
Веднага щом вратата се затвори след Артур Акишин, четкобрадият повика келнера и когато той дойде, си поръча нещо, сочейки в менюто с късия си пръст.
Сева Голованов също си поръча малка бира. Така си и седяха: младежът с брадичката — пушейки цигарата си, а Сева в очакване на своята бира. През цялото време Сева щракаше малкия, незабележим цифров фотоапарат, монтиран в гривната на часовника му. Кадрите бяха един от друг по-хубави.
След няколко минути сервитьорът сложи бирата пред Голованов, а не след дълго и четкобрадият дочака своята чиния с пасти.
Докато младежът се хранеше, Сева изпрати в офиса на „Глория“ направените снимки — слава богу, техниката, за която Денис Грязнов не жалеше служебни пари, можеше да върши и далеч повече неща.
След малко младежът извика сервитьора и плати. (Сева Голованов бе оправил сметката си две минути преди това.)
След като излезе от кафето, младежът с брадичката се отправи към спирка „Курска“ на метрото. Сева не изоставаше (на носа си бе нахлузил леко затъмнени очила, а якето бе съблякъл и го носеше в ръка). Не след дълго вече се клатушкаха във вагона. Сева бе застанал на няколко крачки от четкобрадия. Той извади от джоба си малка книжка и се задълбочи в четене. След „Новослободска“ четкобрадият се премести от околовръстната линия на пряката и се отправи към северната част на столицата.