Платинената карта

— Аха — кимна Турецки. — И какво?

Меркулов помръдна с ъгълчето на устните си.

— А, нищо особено.

— Тогава защо попита?

— Няма нищо.

Турецки презрително присви очи.

— Стига, Костя, говори. Имаш някакви предложения?

— Имах една мисълчица. Но и без това си достатъчно уморен. Пак ще трябва да си лекуваш нервите. Иди си вкъщи, пийни мляко с мед преди сън и си лягай. — Меркулов иронично погледна почервенелия Турецки и неочаквано се предаде: — Добре бе, невротико, така да е. Имам една бутилка отлично вносно лекарство. Но не съм напълно сигурен дали си го заслужил. Нали сам казваш: Денис, Акишин…

— Вносно, казваш — недоверчиво повтори Турецки.

— Точно така — кимна Меркулов. — Френско. Искаш ли да го пробваш?

Александър Борисович въздъхна.

— Не съм сигурен дали ще помогне… Добре де, така да е… Хайде.

Меркулов извади от шкафчето продълговата правоъгълна кутия и я сложи върху бюрото.

— „Чи-вас Ри-гал“ — прочете етикета Турецки. — Ти какво, Константин Дмитриевич, да не си минал от коняк на уиски?

— Подарък ми е — обясни Меркулов. — От един далечен английски приятел. Между другото предназначено е и за двама ни. Заради Флин.

— Нима? Тогава какво чакаш? Наливай!

Меркулов сложи чашите върху бюрото си, отвори бутилката и наля.

— За какво пием? — попита Турецки, вдигайки чашата си.

Меркулов сви рамене.